Големите бизнес възможности в малък Хонконг

Хонконг е недостатъчно оценен като място за правене на бизнес от българските компании, коментираха преди седмици представители на Търговско-икономическото представителство на Хонконг (HKETO) в Брюксел. Макар и малък пазар, регионът със специален статут всъщност може да се окаже успешна платформа за българските компании, които опитват да атакуват азиатските пазари.

Днес част от Китай, но до 1997 година Хонконг беше британска колония, управлявана по принципите на демокрацията и пазарно-ориентираната икономика. Пекин си върна управлението на региона, но се отказа да разваля бизнес средата, която привлича инвеститорите. И това политическо решение се отплаща - 18 години поред Хонконг е обявяван за най-свободната икономика в света и това привлича хиляди инвеститори.

Само в банковия сектор например в страната има 152 лицензирани банки, от които 142 са собственост на чужди корпорации. 73 от 100-те най-големи банки в световен мащаб извършват операции в Хонконг.

Благодарение на британското си наследство и сега в Хонконг свободата на словото е гарантирана, а доверието в съдебната система е високо. „Да регистрираш фирма и да започнеш бизнес в Хонконг отнема само един ден“, категорична е Линда Лай, специален представител на Хонконг по икономическите и търговски въпроси в ЕС.

В страната няма данък добавена стойност, а корпоративният данък е в размер на 16,5%.

Българските граждани могат да пребивават на територията на Хонконг до 90 дни (в рамките на 6 месеца) без визи, като същото важи за гражданите на Хонконг за територията на България, което е допълнително предимство за правенето на бизнес между двете страни, разказва зам.-министърът на икономиката Красин Димитров.

Но това, което е сред най-важните факти за българските производители, е фактът, че Хонконг е свободна пазарна икономика. В страната се признават международните сертификати за качество и не е необходимо издаването на допълнителните разрешителни при внос на продукцията.

Изискване за храните има само по отношение на етикетите – те трябва да обясняват какво съдържа продуктът и важните диетични факти за него.

Вносът на традиционни за България продукти като вино и пчелен мед, например, не се облага с мита, категорични са представителите на хонконгската търговска камара. Те приканиха българските производители на вина, минерална вода, козметика, етерични масла и селскостопански продукти да се насочат към техния пазар.

На площ от 1,1 хил. кв. километра в Хонконг живеят около 7 млн. души или с други думи пазарът е подобен на българския по отношение на броя на населението. От друга страна обаче регионът предоставя възможността за достъп в Китай и други азиатски пазари, „обхващащи практически половината население на Земята“, по думите на Линда Лай.

Дори и малки фирми могат да се възползват от възможността да продават стоките си в Хонконг. Нужно е само стоките да са качествени и да бъде намерен местен партньор. Последното не е толкова трудно предвид множеството бизнес изложения, които се организират в Хонконг, категорични са представителите на НКЕТО.

Доскоро българското правителство като че ли също не оценява ролята на региона със специален статут. Оказва се, че на място няма генерално консулство, нито дори и почетен консул. Така българските производители не могат да разчитат на сътрудничество, подкрепа и разгласяване на продукцията им.

От Министерството на икономиката и енергетиката обаче обещават, че проблемът скоро ще бъде решен. Страната планира да открие трето консулство в Китай – в областта Гуандун в южната част на Китай. Целта е така да се насърчи сътрудничеството както с Китай, така и с административната област Хонконг.