Възможно ли е повторение на газовата криза от 2009 г.?

„Повторение на газовата криза през 2009 година е възможно, но е малко вероятно да се случи“, коментира пред Investor.bg енергийният експерт проф. Атанас Тасев. Според него е добре обаче „тревогата да е по високите етажи на властта, не при обикновените потребители“.

Припомняме, че преди дни вътрешният министър Цветлин Йовчев изказа своите опасения от случващото се в Украйна и как това може да се окаже заплаха за стратегическите доставки на енергийни източници – природен газ и ядрено гориво.

За Тасев това обаче е малко вероятно – всички геополитически фактори подсказват, че няма да има ескалация на напрежението. Появиха се големите играчи като Китай, които заплашиха със санкции САЩ, ако натискът срещу Русия продължава.

„Китай държи американски държавни ценни книжа на стойност 13,5 трилиона долара“, допълни още експертът. Той посочи и информация, според която Китай и Турция са се споразумели да не бъдат допускани военни кораби на НАТО в Черно море във връзка с кризата в Украйна.

На фона на тези събития ЕС не може да вземе самостоятелно решение за икономически санкции срещу Русия. По отношение на газовите доставки „и ЕС е зависим от Русия и Русия е зависима от ЕС“, допълни още Тасев. По данни на „Газпром“ през 2013 година компанията е доставила 162 млрд. куб. метра газ на държави от Стария континент.

Подобна „дупка“ в доставките трудно може да бъде преодоляна и от двете страни, макар че европейските държави могат да разчитат на регазифициращите терминали и да получават природен газ от Катар. Тасев посочи още и особените отношения между Германия и Русия в областта на енергетиката и прогнозира, че страната няма да подкрепи санкции срещу Москва.

В момента в Брюксел се решава дали общността да не поеме частично дълговете на Киев към „Газпром“. „По-добре е сега да се раздават пари, отколкото после да се броят телата“, допълни още Тасев. Припомняме, че Украйна дължи към 1,5 млрд. долара на "Газпром". Текущите задължения за доставките през февруари са в размер на 400 млн. долара. 

Готова ли е България за нова газова криза?

Ако все пак кризата от 2009 година се повтори, България има няколко алтернативи. От една страна реверсивната връзка с Гърция може да ни даде по 2-2,5 млн. куб. метра газ дневно, а от друга е находището в Чирен. Неговият капацитет е 5 – 5,5 млн. куб. метра дневно. 

Газовото хранилище в Чирен вероятно е пълно, както и повечето хранилища в Европа. Преди няколко дни изчисления на експерти от ЕС показаха, че хранилищата в Германия например са пълни до 60% от капацитета си, заради меката зима. На този етап няма и сигнали за ограничаване на доставките на природен газ от страна на „Газпром“.

Ако обаче това се случи, България няма да може да се възползва от пълните хранилища на държавите от ЕС, защото газовите връзки все още са само на хартия. Един от най-важните интерконектори – със Сърбия, който ще даде достъп до газовото хранилище в Баумгартен, все още е само на проектна фаза. Не е започнало и строителството на връзката с Турция.

Засега България може да разчита само на съществуващата връзка с газопреносната система на Гърция, която ни помогна и при кризата от 2009 година.