Плевнелиев наложи вето на Изборния кодекс заради електронното гласуване

Отпадането на електронното гласуване и новият начин за формирането на състава на ЦИК са сред аргументите за наложеното от президента Росен Плевнелиев вето върху новия Изборен кодекс, пише Dnes.bg.

Днес държавният глава оповести официално мотивите за решението си да върне Кодекса за ново обсъждане в парламента. Той изрази недоволство и от тези разпоредби в закона, които по думите му не дават достатъчна възможност на гражданите да подреждат хората в съответните листи.

"Не считам, че съществуват аргументи за отмяната на правната уредба за електронното гласуване. Съображенията, изтъквани от противниците на дистанционното електронно гласуване, че би могло да се застраши тайната на вота, в още по-голяма степен може да се отнесе и до машинното гласуване, което е въведено с настоящия Кодекс. С въвеждането на машинно гласуване се обръщаме към стари технологии, вместо да гледаме в перспектива напред към бъдещето", посочи в мотивите си президентът.

"Така и не стана ясно защо при по-стара технология на машинно гласуване се приема, че може да се запази тайната на вота, а при съвременните технологии и електронно гласуване не може", подчерта той.

Според него електронното дистанционно гласуване ще повиши избирателната активност, ще даде по-голяма възможност на българите зад граница да упражнят правото си на глас, ще улесни и хората с трайни увреждания по време на избори.  

"Българите са в интернет, те са въоръжени със смартфони, те знаят, те могат и ние сме длъжни да им дадем адекватно решение", разясни в Пловдив тази вечер Плевнелиев мотивите си.

Той не приема тезата за противоречие на електронното гласуване с Конституцията. "Много често се споменава, че този начин на гласуване е обявен от Конституционния съд за противоконституционен. Решение № 4 от 2011 г. на конституционната юрисдикция не казва това. В мотивите си съдът отбелязва: „Само за себе си електронното гласуване не е противоконституционно, бидейки вид дистанционно гласуване, каквото е отдавна практикуваното в други държави гласуване по пощата; принципно не е в противоречие с международни договори, по които Република България е страна“, посочи още държавният глава в мотивите към ветото.

"Конституционният съд е наясно, че електронното гласуване е адекватна на съвременните реалности възможност, която разширява и улеснява участието на гражданите в изборите, но само ако ефикасно е гарантирана тайната на вота", изтъкна Плевнелиев.

Президентът критикува и приетия текст, който предвижда в случая, когато избирателят не е отбелязал преференция за кандидат в избраната от него кандидатска листа, да се зачита преференция за кандидата, посочен на първо място в листата.

"Това законодателно решение не отговаря на исканията на българските граждани – гласът им да има значение при определяне на   личностите, които ще ги представляват в Народното събрание и в Общинския съвет", категоричен бе Плевнелиев.

"Установените правила за прилагане на преференцията в изборите за народни представители и общински съветници се различават от правилата при изборите за членове на Европейския парламент от Република България.  При парламентарните и местните избори гласовете на всички, които не са упражнили преференция, се отчитат като предпочитание за водача на партийната листа. Това законодателно решение няма принципна основа и третира по различен начин волята на избирателя да персонифицира гласа си. Кодексът трябва да въвежда еднакъв подход и за мен е неприемлив различният начин, по който се урежда гласуването с предпочитание. Различието в правилата разколебава и обърква избирателите в тяхното намерение да гласуват за личности", допълни той.

"Намаляването на преференцията на 5% при изборите за членове на Европейския парламент от Република България е стъпка, която дава възможност на избирателите да пренареждат партийната листа. Пред обществеността не бяха представени мотиви за въвеждането на по-висок праг от 7% при  изборите за народни представители и общински съветници. Не смятам, че има причина да се прави разлика в прага на преференцията  при произвеждане на различни избори. Връщам уредбата, за да се обсъди намаляването на преференциалния праг за избори за народни представители и общински съветници от 7 на 5 на сто", се казва още в мотивите.

Президентът е на мнение, че се отнемат президентски правомощия от гледна точка на назначаването на членовете на ЦИК. При гласуването на Кодекса депутатите решиха ръководството на ЦИК да се назначава от парламента, а останалите членове ще се назначават от президента по предложение от партиите.

Плевнелиев припомня, че през последния четвърт век българският президент е назначавал целия състав на централните комисии след консултации с политическите партии и конституирането на ЦИК от държавния глава се е превърнало в традиция.

Според него липсват аргументи кое налага промяната на подхода в момента и защо се въвежда изключение за ръководството на Комисията.

Декларира се желание за висок професионален ценз за тях, а в същото време ние не виждаме никакви изисквания, които да са интегрирани в този закон, посочи още Плевнелиев в Пловдив.

Припомняме, че след две седмици ударна работа в парламента новият Изборен кодекс беше приет на 21 февруари. Най-спорните моменти в него се оказаха уседналостта, преференциалният вот, електронното гласуване и мажоритарното избиране на народни представители.

Повече новини от страната може да намерите в Dnes.bg!