BMI прогнозира ускорение на икономическия ръст на България

Икономическият растеж на България ще се ускори през второто тримесечие на годината с оглед по-високи публични разходи и повишение на българския износ, прогнозира анализаторската компания Business Monitor International (BMI). 

Според BMI текущата сметка на България ще остане на излишък в обозримото бъдеще, благодарение на по-силния износ на промишлени стоки за Европа и перспективата на нарастващите парични потоци след вдигнатите преди години ограничения за пътуване в ЕС, информира БНР.

Анализаторската компания направи възходяща ревизия на прогнозите си за излишъка по текущата сметка на България до излишък в размер на 2,1% от БВП през 2014 г. (от предишни очаквания за излишък от 0,7%) и 1,6% от БВП за 2015 г. (от предишна прогноза за излишък от 0,5%).

Тъй като икономическият растеж в България изглежда ще се ускори през следващите тримесечия, настоящите прогнози за текущата сметка на страната може би подценяват перспективите за по-силно вътрешно търсене и по-висок растеж на вноса през 2014 г. и през 2015 г., уточняват от BMI.

Повишаващите се политически рискове в страната обаче ще доведат до забавяне на дълготрайните бизнес инвестиции и до ограничаване на потребителските разходи, алармират анализаторите. 

Business Monitor International отбелязва, че краткосрочните рискове пред България са в неблагоприятна посока, като се има предвид възможността за нови предсрочни избори в страната през настоящата година и с оглед продължаващата законодателна безизходица.

Ръст на икономиката от 1% за 2014 г., прогнозира икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.  Пред Investor.bg той обясни, че теоретично има възможност за по-висок ръст през втората половина на годината, но това зависи от политическата и социална стабилност.

Според Стайков дългосрочните инвестиции ще се отлагат, докато не се види трайно подобряване в работата на изпълнителната и законодаталната власт. "Подкрепа за растежа може да има и в резултат на по-висока икономическа активност в ЕС, но там също са налице сериозни рискове - високо ниво на публична задлъжнялост, които не бива да се подминават с лека ръка", каза икономистът.

Той обясни, че сравнително високият ръст, на който се радваше българската икономика до 2008 г., се дължи на износ и инвестиции, а не на потребление. През периода на възстановяване след 2009 г. двигателят също е бил износът.

"Не може да се разчита на държавата да харчи повече, за да стимули по-бързо възстановяване или висок икономически растеж след това. Необходими са инвестиции и добри условия за правене на бизнес", категоричен е Стайков.

Според него най-голямата помощ в тази посока би била политическа стабилност и премахване на редица пречки, с които частният сектор е принуден да се съобразява.