ЕСО и НЕК нямат интерес от частна ядрена централа в Белене

Оказа се, че в България изграждането на ядрена електроцентрала, при всичките съмнителни ползи за обществото, може да става с партийно (конгресно) решение, пише в свой анализ  Георги Босев от Института за пазарна икономика (ИПИ). 

„Едва ли има много страни в света, освен Северна Корея например, които могат да допуснат това“, посочва икономистът и посочва, че в момента мандатоносителят БСП изчаква решението на Арбитражния съд по проекта, несигурен в реакцията на партньорите си от ДПС.

В същото време пък от АБВ правят опити да си осигурят подкрепата на ГЕРБ, посочвайки мотива „да спасим милиарда“ и за изпълнение на решението на Конгреса на БСП от миналата година.

„Да предположим, че се яви мечтаният частен инвеститор - бъдете сигурни, че който и да е той, зад него ще наднича Росатом, и изгради централата“, коментира още Босев и добавя, че  Свързването ú обаче според чл. 87 на Закона за енергетиката е задължение на оператора на електропренос­ната мрежа.

Това ще изисква значителни инвестиции за изграждане на няколко елек­тро­провода 400 kV до подстанциите „Царевец” и „Мизия”, за преконфигуриране на мрежата 400 kV посредством свързване на подстанциите „Царевец” и „Пловдив”, за ре­лейни защити и противоаварийна автоматика, диспечинг и други дейности, оценени от ЕСО на 1,05 милиарда лева, без оскъпяването и лихвите по кредитите.

Ако се направи обратната сметка – 2000 MW с използваемост 7500 часа ще произвеждат 15 TWh електроенергия годишно; при 100% реализиран износ и 6,91 лв/MWh такса за достъп и пренос, ЕСО и НЕК ще получават срещу услугата 103,7 млн. лева годишно, от които най-малко 70% ще отиват за погасяване на кредитите за инвес­тицията.

Очевидно е, че нито ЕСО, нито НЕК ще имат полза от АЕЦ „Белене”, из­гра­дена като частна инициатива за производство на електроенергия изключително за износ.

Изводът е очевиден – ЕСО и НЕК ще бъдат по принуда бизнес партньор на частната АЕЦ „Белене”, но никой (имайте предвид лобистите и конгреса на БСП) не се съобразява с техните интереси, които са интереси на българското общество. Не е за изключване и вариантът, при който „инвеститорът” да поиска статут на транзитиращ електроенергията, в който случай такса за пренос не се дължи.

Остава открит и въпросът на чия територия ще се складират радиоактивните отпадъци; според действащото законодателство в ЕС – на територията на България. И тук възниква другият, не по-маловажен от икономи­ческата полза въпрос – съгласно ли е българското общество да понесе рисковете от работата на една нова частна ядре­на електроцентрала в продължение на мини­мум 50 години?

Сергей Станишев каза преди няколко дни, че за него нищо не стои по-високо от БСП и то е очевидно, щом конгресът на БСП решава вместо всички българи и смея да твърдя против техния интерес жизнено важния въпрос за нова ядрена мощност.

БСП, АТАКА, сега и АБВ трябва да разберат, че временното благополучие на един регион на България и получената срещу това индулгенция за партиите им може да стане причина за продължаване на немотията и увеличаване на риска за всички български граждани десетилетия напред.

А ако само за 3 000 - 4 000 работни места при строителството и 500-800 при обслужването на АЕЦ „Белене” трябва да изхарчим още над един милиард лева и да поемем нови рискове, ще повторя: по-добре е да строим пирамиди, хем е по-евтино и по-безо­пасно, а и някой лев може да вземем от туристите, които обичат да се наслаждават на човешката (партийната) алчност и глупост.