Орешарски: Няма да има местене на администрацията от София в други градове

Плановете на кабинета „Борисов” за разместване на администрацията в страната са спрени и е направена оценка на дейността на администрацията и е изчистено дублирането на функциите. Това съобщи премиерът Пламен Орешарски в отчета си пред Народното събрание. Докладът беше изнесен в отсъствието на ГЕРБ, които протестираха срещу представянето на отчета в рамките на парламентарния контрол.

Припомняме, че целта на предишните управляващи за тази реформа беше да намали административната тежест. Плановете бяха Агенцията по рибарство и аквакултури например да се премести в Бургас или Варна, а туристическата администрация - в Пловдив.

"Успяхме да обърнем посоката на движение и в редица случаи да направим първите стъпки към нормализация на икономическия и обществено-политическия живот", обобщи още Орешарски, цитиран от Dnes.bg. 

Същевременно премиерът отбеляза, че е готов проектът за закон за индивидуалния фалит, който ще засегне добросъвестни лица, изпаднали в свръхзадлъжнялост. Законът за личните фалити е част от законодателната програма на правителството в областта на защита от монополите, стана ясно от думите на Орешарски.

"Все още страната се намира в трудна социално-икономическа обстановка и сме далеч от 2008 година, годината преди управлението на ГЕРБ", изтъкна премиерът. Той посочи, че „все още нашите и външни инвеститори не са сигурни, струва ли си да се инвестира в условия на подклаждана нестабилност“ и беше категоричен: „Предстои ни много работа“.

Като заяви, че е заварил разградена държавност и институции, сериозно отстъпление от демократичните принципи на управление и страна в „дълбока институционална криза“, Орешарски все пак акцентира на икономиката.

Пред депутатите в НС премиерът определи 7-те месеца като период, „който може да се характеризира като един от най-трудните и динамични в новата българска история“. Орешарски описа подробно ситуацията през погледа на кабинета  - очертаваше се сериозно неизпълнение на приходите в бюджета, реална беше възможността от ново шоково увеличение на цената на тока, икономиката буксуваше, фискалните резерви бяха стопени наполовина, външният дълг беше увеличен с над 4 млрд. лв.

Премиерът отчете още и готовността на страната да сключи Споразумението за партньорство с ЕС, чрез което ще бъдат очертани параметрите на оперативните програми. Очакванията на премиера са до февруари споразумението да бъде одобрено на ниво български държавни институции и след това да бъде изпратено за съгласуване в Брюксел.

Пламен Орешарски подчерта, че неговият кабинет е успял да ограничи загубите на европейски средства до 35 млн. евро, на фона на предупрежденията на служебния кабинет за риск от загуби за над 270 млн. евро.

Към 31 май усвояването на европейските фондове е било 40%, докато към края на тази година процентът достига 54. Усвояването се ускорява четири пъти – 14% за шест месеца, спрямо 37% за шест години, изчисли Орешарски.

Правителството е активирало и работата по големи проекти, каквито са „Южен поток”, ТАР, нови ядрени мощности в АЕЦ „Козлодуй” и газовите връзки със съседните страни. Тези проекти са били бавени от ГЕРБ. Сега обаче активно се работи по тях, а основният принцип е диверсификацията, допълни още Орешарски.

Що се отнася до мерките за стабилизиране на енергетиката, премиерът отчете, че е била освободена системата от таксата за преноса, а цената на тока е била намалена на два пъти.

В отчета на правителството беше посочено, че инвестиционната среда все още остава несигурна, макар че вече го „няма страха от целенасочени проверки от страна на държавни институции”. Причините за лошия инвестиционен климат са различни, обаче централизираният натиск е премахнат и държавата връща своите задължения към бизнеса.

За първи път делът на невъзстановения данък добавена стойност е толкова нисък – 200 млн. лева, чийто срок за възстановяване още не е изтекъл. „Ако бяхме задържали салдото на невъзстановения ДДС, заложените бюджетни приходи щяха да бъдат преизпълнени”, обяви Орешарски.

Според него, след като за кратко събираемостта на приходите беше забавена, към края на годината темпът се повишава.

Орешарски категорично заяви, че емитирането на дълг от 1 млрд. лева, извършено с актуализацията на бюджета, не е увеличило задълженията на страната. Към края на първото тримесечие на 2013 година дълговете ни са били 14,4 млрд. лева, а в края на годината – пак 14,4 млрд. лева.