България ще спечели, ако развие културния си туризъм, това коментираха посланиците на Швеция и Норвегия на българо-скандинавски бизнес форум.
"От наша гледна точка българо-шведските отношения са много добри, но винаги има възможност те да се задълбочат. Една от основните области за сътрудничество е търговията, защото имаме доста компании, които работят на българския пазар. Ние окуражаваме малки и средни предприятия да дойдат в България", каза Хелена Пилас Алин, посланик на Швеция.
Тя допълни, че една от областите на сътрудничество, които имат потенциал за развитие, е туризмът, защото в момента около 40 хил. туристи от Швеция посещават годишно България. За съжаление, много от ценните исторически български обекти не са познати в Швеция и тук има възможност да бъдат популяризирани и развити, посочи посланикът.
"Взаимоотношенията ни в сферата на търговията още не са много добре развити, но ние се надяваме чрез норвежката грантова програма тези отношения да се развиват все повече и повече", отбеляза Гюру Катарина Викьор, посланик на Норвегия в София.
Тя допълни, че за сътрудничеството допринася програма „Иновации за зелена индустрия", финансирана по линия на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г.
По данни на eufunds.bg на 15.04.2013 г. е изтекъл крайният срок за набиране на проектни предложения. Получени са 42 проекта на стойност 22,4 млн. евро, при наличен финансов ресурс по програмата от 11,57 млн. евро. Кандидатствали са 25 юридически лица, извършващи икономически дейности и 17 от неправителствения и публичния сектори.
Посланикът припомни, че норвежкият мобилен оператор Telenor вече е стъпил на българския пазар със закупуването на Globul. "Надяваме се и други норвежки компании да стъпят на българския пазар", допълни тя.
Гюру Катарина Викьор също посочи, че България има голям потенциал по отношение на туризма. Тя обаче отбеляза, че напоследък се наблюдава драстичен спад на норвежките туристи, които от около 50 хил. годишно са около 30 хил. годишно.
Това, което можете да развиете много повече, е културният туризъм, обяви тя.
Посланикът припомни, че за целта може да бъде използвана Програма „Културно наследство и съвременни изкуства" по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014. Страните, които я финансират, са Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Бюджетът на програмата е 16,47 млн. евро с националното съ-финансиране.
С програмата се подпомагат дейности за възстановяване и опазване на културното наследство, осигуряване на достъпност на културното наследство, документиране на културната история, представяне на съвременни изкуства и култура.
преди 10 години Културен, културен, колко да е културен....скоро ще избелее и културата и част от буквите от КУЛТУРА-та....и ще остане, махмурлука от пиянството на един народ..."Не народ, а ***".... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Значи културен туризъм им се прищяло (че невъзпитано посланик да каже алкохолен) Т.е. иска им се на господата да ни продават ИКЕЯта си, да си закопаме нашите мебели, да ни управляват телекома, да ни консултират и потупват по главичките за хиляди евра на ден, а ние по-добре да им прислужваме по хладни механи и да ги гощаваме с хубави мезета. Нищо против туризма, но само с туризъм никой не е прокопсал, можете да питате Гърците - слугите и дребните хитреци на Европа. Прочутата с Алпийския си туризъм Швейцария има могъща индустрия, офшорки, банки, данъчен рай не много легален, родина е на могъщи световни фармацефтични и козметични гиганти. Шоколадите, туризма и часовниците са само за пред такива ***-муховци като нас отговор Сигнализирай за неуместен коментар