Ст. Панчев: ББД е политически инструмент за манипулиране на електората

– Защо не може държавата да осигури социална защита на всички свои граждани?

Отговорът е в самия въпрос – защитата трябва да се осигури от обществото на базата на доброволно взаимодействие и истинска, ненасилствена солидарност. Другото са политически инструменти, чрез които се манипулира една или друга електорална група.

Разбира се, тези манипулации имат цена, която накрая винаги се плаща, но не от тези с красивите думи и обещанията за "защита и сигурност".

– Каква е най-добрата социална политика?

Това е тази, която се базира на истинска солидарност, не на преразпределение през бюджета. Имаме множество исторически примери за това как хората са помагали на нуждаещите се преди да има "социална" държава. Ставало е чрез благотворителност, взаимоспомагателни каси, църквата, местните общности, чрез застрахователни системи и т.н.

Всички тези системи са работели много успешно, но за съжаление в голяма степен са били избутани и задушени от политическите схеми, които имаме в момента.

– Все по-често се чуват коментари, че страната ни трябва да помисли за премахване на валутния борд. Как оценявате една подобна перспектива?

За щастие, не чувам твърде често подобни изявления, но ако има такива - това е притеснително. Валутният борд служи като спирачка или преграда пред това правителството и властта да правят поразии чрез парична политика. Той е защита срещу това централната банка да повтори фиаското от 1997 г.

Разбира се, ако премахването на борда би довело до сваляне монопола на централната банка върху парите – това е хубава идея. В този момент обаче не съм чувал много хора да излизат с толкова смели идеи.

– Станахме ли свидетели на промяна на курса на организиране на държавния бюджет или правителството продължи философията на предшествениците си?

Кардинална промяна не се забелязва, но с всяко изминало правителство виждаме по-отчетливо оттегляне от предишния консенсус около най-добрата характеристики на бюджета – малките дефицити. За съжаление, политиците обичат да харчат парите на данъкоплатците и ако не се задоволят с парите на сегашните, ще вземат заеми, които да плащат бъдещи поколения. Към това се движат и представителите на кабинета днес.

– Как оценявате последната идея на управляващата коалиция за въвеждане на необлагаем минимум?

Намирам всяка идея за намаляване на данъчната тежест за добра. Съответно философски погледнато щом едни хора ще могат да разполагат в по-голяма степен с продуктите на своя труд, това е чудесно. Намаляването на данъци е много по-добър начин да помогнеш на бедните, отколкото чрез насилствени трансфери от други работещи, под формата на социални помощи.

Притеснява ме начинът, по който ще бъде приложена – чрез връщане на части от платения данък. Това само ще създаде разход на ресурси за администрирането на този процес. Също така притеснителна е и реториката на управляващите, която ме навежда на мисълта, че може да увеличат данъците за други групи хора, което е неприемливо.

– Няма ли тази мярка да бъде несправедлива спрямо хората с ниски доходи, които обаче взимат суми над минималната работна заплата?

Несправедливо е облагането на тези хора с данъци, не това, че други са успели да избегнат институционализираната кражба. Т.е. трябва да фокусираме усилията си в това още други групи да могат да не плащат за неща, които не искат и не ползват. Не върху това да налагаме някакъв странен егалитеризъм.

Още по-важното, да се стремим да ограничаваме стремежите на депутати, министри и чиновници да харчат нашите пари.