Частни и общински болници ще атакуват в съда медицинските стандарти

Центърът за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ), частни и общински болници ще атакуват в съда медицинските стандарти за ниво на компетентност на болниците. Това съобщи ръководителят на центъра д-р Стойчо Кацаров, цитиран от БТА.

Нивата на компетентност на болниците бяха въведени от правителството на ГЕРБ като основа за несъстоялата се болнична реформа. През миналата година се стигна до идеята за ревизия на стандартите и нивата на компетентност, тъй като критериите за изпълняване на изискванията затрудняваха дори големите университетски болници. Включително и "Пирогов" беше заплашен от отнемане на ниво на компетентност, но парламентарната комисия по здравеопазване предложи първо да се направят корекции в медицинските стандарти.

Поправките така и още не са се случили, а експертна група работи по подготовката на Националната здравна карта - основният документ за болничната реформа, който ще се основава на стандартите и нивата на компетентност.

Според Стойчо Кацаров обаче нивата на компетентност противоречат на закона. По думите му стандартите, указани в Наредба 20 на Министерството на здравеопазването от 2010 г., въвеждат редица изисквания към лечебните заведения, които са по отношение на количествени показатели, а не на ниво на качествено предлагане на здравни услуги.

„Ако в подготвяната Национална здравна карта бъдат заложени подобни медицински стандарти, 272 частни и общински болници ще фалират, ще работят с много малко пациенти или няма да могат да подпишат договор за работа с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)“, единодушни са и сдруженията на частните и общинските болници.

„В здравната карта са указани 57 болници, с които НЗОК трябва да подпише договори, като всички те са държавни“, допълни д-р Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ. Той уточни, че между тях също има болници, които не отговарят на критериите, заложени в стандартите, но Надзорният съвет на НЗОК е преценил по целесъобразност, че ще подпише договори и с тях.

Д-р Явор Дренски, директор на болница „Токуда“, посочи, че се върви към репресия на болниците от страна на здравната каса. Той обвини държавата, че се намесва грубо на пазара на медицински услуги чрез Националната здравна карта.

Междувременно днес Таня Андреева съобщи, че здравната карта вероятно ще бъде готова през март 2014 г. Съобразно документа ще се определят болниците, които ще могат да сключват договори със здравната каса. Залагат се критерии, сред които възраст и брой на населението в региона, който обслужват болниците, заболеваемостта, специалистите в лечебните заведения, оборудването и т. н.

Министърът обясни, че в работа на здравната карта няма заложени механизми едни или други болници да не могат да сключват договор със здравната каса. "Ако има болници, които се чувстват в риск, защото не са изпълнили критериите, има достатъчно време, за да ги ревизират", обясни Андреева.

Здравният министър съобщи още, че хората, които имат възможност и не плащат здравните си вноски, ще заплащат напълно лечението си в болниците, освен ако състоянието им не е животозастрашаващо. Предстои да бъдат направени и законодателни промени в тази посока.

"Няма да предлагам екзотични идеи, ще има ясен регламент, за да не се чувстват притеснени болниците да отказват диагностика и лечение, освен когато става дума за животозастрашаващо състояние", обясни Андреева.

По-рано в интервю за БНР Таня Андреева увери, че няма да се закриват лечебни заведения и да се намалява броят на болничните легла, ако има нужда от тях. Според лекарския съюз за изработването на Националната здравна карта е необходимо най-вече да се знае броят на населението, неговата структура и заболеваемост, а след това да се определя компетентността на медицинския персонал.

Работа на регионалните лекарски колегии пък е да определят дали в даден район може да се отварят нови практики или клиники.