Целенасочената държавна политика в образованието помага на Дания

– Усеща ли се по някакъв начин кризата в Дания, ако да – как се справят с нея?

Криза има и тук, но далеч по-мека, дори несъразмерима с тази в България. Безработицата в последните 2 години също се покачи, но от известно време насам има явни индикатори за подобрение. Бизнес средата тук се ползва с голямо доверие, фирмите работят много успешно с държавния сектор, както и помежду си. Дания е една от най-социалните държави в света и покрай кризата доста хора разчитат на държавни фондове за безработни, които осигуряват солиден доход, докато човек си намери работа в границите на две години. Това представлява една своебразна безоспасна мрежа – буфер, който служи да се неутрализират евентуални по-негативни ефекти от отрицателния икономически цикъл. Страната успява да се справи с кризата като насърчава много сериозно износ, иновативност и политики, водещи към икономически растеж – повече финансиране за образователния сектор, за изследвания и други.

– Макар Дания да е част от Европейския съюз тя продължава да е извън еврозоната. Какви позитиви извлича страната от това?

Да, това е така. Дания има собствена валута – датска крона. Курсът на тази валута е фиксиран към еврото на 7,45 крони за 1 евро. Предимствата са, че в случай на нужда държавата може да печата пари, което няма да е възможно ако страната беше част от еврозоната.

Специфично за Скандинавия е, че страните са резервирани към еврото от политическа гледна точка и загубата на суверенитет. Причината е, че тукашният държавен сектор е много голям и данъците са едни от най-високите, което налага по-особена политика и "пазене" на обменния курс. Реално погледнато, Дания е част от еврозоната, тъй като изпълнява всички критерии за влизане в нея. Единствената разлика е, че няма глас при взимането на решения в Европейската централна банка (ЕЦБ), защото може да реши да следва различна парична политика. Това е важен елемент, защото ако по-сериозна криза удари Дания, то тя ще може да разчита не само на фискалната, но и на паричната си политика.

За малка страна като Дания, в случай на спекулативна атака срещу валутата й, би било трудно да запази обменния си курс. Затова и ЕЦБ има ангажимент към страната да й помага за запазване стабилността на курса към еврото.

– Какви са плановете Ви, след като приключите образованието си?

На този етап не планирам завръщане в България, дори и след като завърша. Възможностите в Дания са далеч по-големи. Много реномирани чуждестранни компании, като Boston Consulting Group, McKinsey and Company и Bain and Company имат офиси тук. Пред всеки служител на такива тип компания се отваря кариерна стълбица, която предполага позитивно бъдеще, доста солидно заплащане и работа в много мотивираща среда. Стартът е несравним във финансовата индустрия. Може би същото не се отнася с пълна сила за други сфери, като програмирането, например.

Истината обаче е, че се изисква много солидна както теоретична, така и практическа подготовка. Макар че компаниите са международни и голяма част от дейността им се осъществява на английски, за млад човек като мен проблем би се оказало невладеенето на датски език, тъй като все пак Дания е сравнително малка страна и няма чак толкова силно международно фирмено присъствие. Напливът е колосален, като дори и много от самите датчани не успяват да се класират за интервюта, макар че притежават силни профили.

Обмислям и варианта да запиша докторска степен, тъй като тук в Дания тя е една от най-добре платените в света и заплатата, която един докторант получава в университета не е много по-малка от тази на един служител, работещ в индустрията. В крайна сметка човек получава и доста престижна титла, която би послужила със сигурност в кариерното развитие.