Над половината работодатели у нас се затрудняват с намирането на подходящи кадри

Повече от половината работодатели в България изпитват трудности да запълнят свободните работни места, сочат данни на Manpower. В Европа, Близкия Изток и Африка страната ни се нарежда на второ място по този показател след Турция, където близо 60 на сто от работодателите имат подобни проблеми, сочат данните на компанията.

За сравнение, в глобален мащаб 35% от работодателите се затрудняват да намерят подходящи кадри за свободни работни позиции.

Най-силно изразена е тенденцията в Япония, където затруднените работодатели достигат 85%, а най-слабо - в Ирландия и Испания – там 3% от работодателите се затрудняват с намирането на подходящи кадри, посочва Надя Василева, управляващ директор на Manpower за България, Сърбия и Хърватия.

Най-големи трудности работодателите изпитват при намирането на инженери, мениджъри и квалифицирани работници, като тенденцията се задълбочава. Сравнителен анализ на данните на компанията показва, че през 2012 г. 51 на сто от тях са имали проблеми с намирането на подходящи кадри, а през 2011 г. - 42%.

Същевременно обаче само 18 на сто от българските работодатели смятат, че недостигът на таланти ще има голямо влияние върху способността на техните компании да посрещат нуждите на своите клиенти, отчитат от консултантската група. Най-често използваната от българските работодатели стратегия за справяне с недостига на таланти е общи практики по отношение на човешките ресурси, следвана от обучението на персонала.

Василева посочва, че решението на проблема е комплексно и включва участието както на младите хора, така и на държавата, работодателите и университетите. „В момента безработицата и в България, и в света, се увеличава, а има много голям брой незапълнени работни места. От това най-потърпевши са хората до 29-годишна възраст“, подчертава тя.

Младите хора трябва активно да се ангажират със ситуацията на пазара на труда, препоръчват от компанията. Според Джеф Джорес, генерален директор и председател на Manpower Group, трайността на дадено умение днес не е толкова дълга, колкото преди.

„Младежите трябва да се стремят сами към усъвършенстване на уменията си чрез придобиване на нови професионални квалификации и практики, езикови умения и образование, отговарящо на пазара на труда“, посочва Джорес.

Същевременно държавата, образованието и самите работодатели трябва да работят заедно и да създадат програма за стабилно развитие на таланти и кадри, от които бизнесът се нуждае. За тази цел може да се направи анализ за кои компании България представлява интерес и какви кадри се наемат, кои чуждоезикови комбинации са най-търсени и нужни, препоръчва Надя Василева.

„Образованието е един от най-важните участници в процеса за справяне с проблема. Нужно е преквалифицирането на студенти, които се обучват в специалности, за които в момента няма голямо търсене. Освен това едно обучение от четири години изглежда твърде дълго - един студент, дори и да започне да се обучава по много актуална специалност, се сблъсква с варианта след четири години съответната специалност изобщо да не се търси. Пазарът, както в България, така и по света, е много динамичен и се променя непрекъснато. Нужна е „ревизия“ на обученията спрямо сегашната ситуация“, коментира тя.

Василева препоръчва на компаниите да предлагат интересни и различни начина за работа на младите и да установят тесни връзки с образователните институции. Така ще се развиват комуникационни и презентационни умения у младите хора, умения за работа в екип, комуникативност, самоинициатовност и иновативност.

„Това са все неща, които се придобиват най-добре от професионалната практика. Още повече, в момента чуждестранните университети при подбора на българските кандидат-студенти искат да видят не само отлична диплома, но и сертификати, доказващи изборените по-горе умения и компетенции. Така че този процес трябва да започне още в гимназията“, заключава Василева, като допълва, че държавата е тази, която трябва да осигури модерно обучение и материална база и да насърчава фирмите да наемат стажанти и млади висшисти.