Близо 57% от българите в слабо заселени места и 54% от средно населените райони или малки градчета живеят в риск от бедност и социално изключване, отчита анализ на европейската статистическа агенция Евростат за населението на Европейския съюз за периода 2008-2011 г., цитирано от БТА
Около 38% от българите в гъсто заселени райони или по-големи градове също са застрашени от бедност и социално изпадане.
България е с показател за риск от бедност и социално изключване от 49% при среден показател 24% за 28-те държави-членки на ЕС, което представлява 120 млн. души, сочат данните на Евростат.
Анализът отчита рисковете от бедност в над 1 300 европейски региона по няколко показателя: степен на урбанизация на населеното място, прираст на населението (на 1 000 души) и промяна на нивото на заетост на хората между 20 и 64 години.
След България с висок риск от бедност са хората в Румъния - 40,3%, Латвия - 36,6%, Литва и Унгария - по 32% и др. Страните с най-нисък дял на хората, които са изложени на бедност и социално изключване по степен на урбанизация са Чехия - 15,4% и Холандия - 15,7%. Следват Швеция - 16%, Люксембург - 16,8% и Австрия - 16,9%.
Европейската статистика отчита и регионите с най-нисък и най-висок прираст на населението. По този показател най-значителен спад на населението е отчетен в региони в Литва и Латвия (22%) и в гръцкия регион Янина - 20%.
За България - най-висок ръст е отчетен в столицата София - 3,4%, а най-силен е спадът на популацията във Видин (17%) и Монтана (15%), които се оказват двата най-интензивно обезлюдяващи се български града.
Най-голям спад в заетостта на хората между 20 и 64 години отново е отчетен в България - в Южен Централен район заетостта спада 9,7 процентни пункта през 2011 г. Зад нас са райони в Латвия и Испания - спад от 9,5 процентни пункта, 3 района в Ирландия - спад от 9,2 процентни пункта и др.
На другия полюс с ръст от 8,3% са регионите Корса във Франция, Анхалт, Германия - 4,5% и Тичино, Швейцария - 3,2%.
Сред 36 региона в ЕС, които са имали различно увеличение на нивото на заетост, 25 се намират в Германия, по 3 - във Франция и Полша, 2 - в Румъния, по 1 в Малта, Люксембург и Великобритания, отчитат от Евростат.
преди 11 години Имаше идеи да се пръснат министерства и агенции из страната но от как дойдоха настоящите на власт нещата в тази посока замръзнаха. :).. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Прав си! Цялата концепция е грешна. Защо всички най-големи университети са в София, например? Защо не са някъде из провинцията? Както в Обединеното Кралство, да речем. Защо не се използва в по-голяма степен потенциалът на черноморски градове като Варна и Бургас? И още много, много други примери. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ръст на населението, икономиката и доходите има само в София. В България от десетилетия моделът е сгрешен. Също както в Африка цялата икономика и администрация е концентрирана само в столицата добре за столицата и лошо за всички останали. Затова няма какво да се вайкаме, че Северозападна България била западнала, такива са и югоизточна и североизточна, с изключение на Варна и централна. Последните 25 г. София се превърна в отделна държава, която няма нищо общо с провинцията. Скоро извън София ще останат само пенсионери и ***, а после само ***. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Spek, bratq i sestri bulgari. Ne sum dovolen, che oglavqvame klasaciqta. Stegnete se v krusta i da im ritnem z@#nicite na vsichki piqvici. Vqrvam che imame sila da poiskame promqnata i da q napravim sled tova. P.S. prostete za shrifta - nqmam bg. отговор Сигнализирай за неуместен коментар