Преглед на печата за 12 октомври

Трудови посредници от осем държави ще подбират кадри във Варна

в. Капитал Daily

Трудови посредници от осем европейски държави ще интервюират днес във Варна българи, които искат да работят в чужбина. Информационната борса е организирана от Агенцията по заетостта и Европейската мрежа  за мобилност EURES.

На отделни щандове EURES  съветници от България, Германия, Великобритания, Австрия, Швеция, Холандия, Словакия, Унгария и Румъния ще разговарят с желаещите да намерят работа в техните страни.

Представители на НОИ ще дават информация за преноса на социалноосигурителните права.

Домакин на проявата е Дворецът на културата и спорта.

Намаляват бюрокрацията за земеделците

в. Новинар

Министерството на земеделието и храните тепърва предвижда нови законови поправки, които ще облекчат административните процедури при дейността на родните земеделски производители.

Това съобщи ресорният заместник-министър Бюрхан Абазов. Той подчерта, че аграрното ведомство вече е направило редица законови промени в тази посока. Той каза още, че се обмисля допълнително финансиране на малките стопанства до 100 декара, които да получават още плащания и помощи.

Колегата му Явор Гечев пък изтъкна, че трябва да се спре и нерегламентираният внос на продукти от чужд произход, като това ще даде шанс на българските производители.

49 държавни структури получиха заповед за 10% съкращения

в. Сега

Финансовото министерство е изпратило разпореждане до всички министерства и други държавни органи да предприемат 10% съкращение на персонала. Съкращенията ще влязат в сила от 1 януари 2014 г. и ще засегнат не само централната администрация, а и всички второстепенни разпоредители. В някои структури, които вече са оптимизирали персонала, зрее сериозно напрежение срещу решението.

Разпореждането е изпратено до министрите, администрацията на Народното събрание и на президента, държавни агенции и комисии - общо 49 институции. В списъка попадат още осигурителният институт и здравната каса, които в мандата на ГЕРБ преминаха под шапката на държавната администрация, БНР и БНТ, Конституционният съд, Сметната палата, омбудсманът. Те трябва да пресметнат разходите си за заплати на база 10% съкращение на числеността на персонала. "В тази връзка трябва да предприемете действия за промяна на устройствените си правилници, в това число и на второстепенните ви разпоредители с бюджет, не по-късно от ноември 2013 г.", пише още в документа.

Още отсега е ясно, че срещу разпореждането ще има сериозна съпротива, особено от структури, които вече са оптимизирали състава си по време на мандата на ГЕРБ. "Получихме писмото. Не можем да си позволим подобно орязване на персонала след оптимизацията и огромните проблеми с текучеството в мандата на д-р Нешева и д-р Цеков. В регионалните ни структури има по един лекар контрольор, него ли да съкратим", коментираха от пресцентъра на НЗОК. Синдикалните структури в касата ще подготвят протестно становище срещу съкращенията. От пресцентъра на НОИ, където също трябва да има съкращения, обещаха коментар в понеделник.

Синдикатите също са против механични съкращения. "Категорично против сме да се подхожда по този начин. Ще възразим остро особено срещу съкращения в приходните агенции като НАП и митниците, както и в структури, които предоставят пряко услуги на гражданите като агенцията за социално подпомагане и агенцията по заетост", коментираха от КНСБ. Докато властта се кани да прави съкращения, синдикатите настояват за минимум 10% увеличение на заплатите на чиновниците.

Съкращаването на числеността на персонала с 10% в министерствата и държавните органи ще спести на бюджета над 200 млн. лв. За заплати по републиканския бюджет за 2013 г. са предвидени 2 млрд. лв., без разходите по това перо в НЗОК и НОИ.

20% таван за бързи кредити

в. Стандарт

Парламентът ще сложи 20% таван на лихвите на бързите кредити, които сега тормозят хората с огромно оскъпяване. Това научи "Стандарт" от шефа на бюджетната комисия Йордан Цонев /ДПС/ и соцдепутата Кирил Добрев. Повод за инициативата са валящите оплаквания от избиратели, че страдат от нелоялни договори с финансови къщи и прилаганите от тях номера, с които оскъпяват кредитите.

Пръв за слагане на юзди на бързите кредити заговори соцдепутатът Кирил Добрев след срещи с жители в избирателния му район София-област. Най-много бързи пари има там, където хората са масово много бедни, обясни той. "В Драгоман и Годеч например има по 7-8 фирми за бързи кредити, хората вземат пари да си платят сметките за ток и заради оскъпяването не могат да върнат сумите", възмути се соцдепутатът.

"Това са новите мутри - ползват пропуска в закона и издевателстват над хората", разпали се той. Добрев даде пример как щом някой просрочи вноските си, финансовата къща го вкарва в списъка за некоректни длъжници на банките. И така го заробва. Защото нито една банка няма да му даде кредит и при нужда от заем човекът е длъжен отново да поиска бързи пари. Парадоксът е, че тези фирми не функционират по закона за банките, а имат право да вкарват длъжници в списъка им, обясни Добрев. Идеята на депутата е да се използва предстоящата промяна в закона за банките и да се въведе режим на контрол и за финансовите къщи.

Добрев ще предложи да се сложи таван на лихвите при бързите пари. Идеята му е тя да е 2,5 на сто от средния лихвен процент на банките, за който води статистика БНБ. В момента той е 8%, което означава, че максималното оскъпяване на бързите пари ще може да е 20 процента. Ще се направи обаче така, че таванът да не доведе автоматично до оскъпяване на таксите за разглеждане на заявката за заем, обясни Добрев.

Новината за таван на лихвите на бързите пари потвърди и Йордан Цонев от ДПС. "Подготвяме поправка в закона за кредитните институции, която ще бъде внесена до две седмици от група народни представители", обясни шефът на бюджетната комисия в парламента. Лихвата със сигурност ще бъде регулирана, но няма да е над 20 на сто, добави той.

Обмисля се също така да бъде отстранен прагът от 400 лева, под който не е нужно да се обявява годишна лихва. Именно това е сумата, над която банките отпускат потребителски кредити. А финансовите къщи се възползват от този праг и дават бързи пари под 400 лева. Които след това излизат "през носа" на кредитополучателите. Щом прагът отпадне, финансовите къщи ще са длъжни да обявяват годишната си лихва, обясниха финансисти. А банките ще могат да отпускат и по-ниски кредити под 400 лева.