Лъчезар Богданов: Семейното подоходно облагане е безсмислено при плосък данък

- Кабинетът отложи въвеждането на семейно подоходно облагане. Как според Вас би се отразила на домакинствата и на бюджета една подобна промяна в данъчната система?

Семейното подоходно облагане няма никакъв смисъл при запазване на плоския данък. Семейното подоходно облагане цели да събере доходите на съпрузите и да ги обложи общо. Това дава разлика, когато доходът на единия е по-висок от другия и когато имаме прогресивна скала. Този, който получава повече, се облага с по-висока ставка. Като се съберат доходите, те се облагат с по-ниска.

При запазване на плоския данък това няма никакъв смисъл. Дебатът е изкуствен, няма никаква основа. Според мен за повечето политици, или поне за тези, които искат да имат една опростена и работеща данъчна система, подоходното облагане трябва да е затворена тема. Имаме една проста система, която работи. Събираемостта в годините на кризата е много добра.

Обект на анализ трябва да бъде събираемостта и то при ДДС и акцизите. И разбира се – местните данъци и такси. Имаме много изкривени пирамиди в имущественото облагане както на автомобилите, така и на жилищата. Таксата за битовите отпадъци се определя по абсурден начин и има много нередности. Такъв тип месни данъци създават перверзен тип на поведение и виждаме как тежестта не пада там, където е редно да падне. Така би се създала една по-добра финансова независимост на общините.

В своя отчет за 100-те дни на управление Пламен Орешарски акцентира и върху социалните плащания – увеличените помощи за отглеждане на дете, допълнителните ваучери за храна и др. Увеличаването на минималната работна заплата оставиха за догодина, но, как мислите – не трябва ли правителството да се фокусира върху активните политики по заетостта – т.е. да се стреми да осигури нови работни места, а не върху пасивните – да увеличава различните видове обезщетения? Все пак едно от предизборните обещания бе, че до края на 4-годишния мандат кабинетът ще разкрие 250 хил. нови работни места?

Всъщност слонът в стаята на бюджета е увеличението на пенсиите от 1 април, макар и това да се случи в мандата на предишното правителство. Това е увеличение от доста повече от 600 млн. на година. На макрониво не може да се каже, че правителството е направило голям завой в политиката. Проблемът на заетостта е в образованието – както за базовото на ниво грамотност, така и за професионалното, което дава подходящите умения за пазара на труда.

Хората с висше образование се справят добре на пазара на труда, макар и не с любимата и мечтана работа. В България делът на заетите висшисти не се различава от този в останалите държави. Големият проблем е при хората с ниско и без никакво образование. Тези хора не са пригодни за пазара на труда. Изчезват работните места, които могат да поемат неграмотни хора. Навсякъде се изисква някаква базова грамотност.

Трябва да има силна връзка между това какво се търси на пазара на труда и обучението за възрастни в редица центрове за професионално обучение. Те трябва да са обвързани със състоянието на местния пазар на труда.

- Г-н Богданов, конкурсът "Най-добрата фирма" ще отличи компаниите с най-добри финансови показатели като печалба, възвращаемост на собствения капитал и възвращаемост на активите, например. Има ли други по-специфични условия, на които трябва да отговарят компаниите?

Тази година целта е механизмът за определяне на победителите да бъде относително прост. Фокусът е върху най-често използваните универсални измерители на успеха. Другият допълнителен фокус е корпоративната социална отговорност и наличието на практики и процедури вътре в компанията доколко управлението и собствениците отчитат важността на корпоративната социална отговорност. Това са двата акцента тази година.

- Амбицията на организаторите е конкурсът да се превърне в дългосрочна инициатива, която да мотивира българските фирми да бъдат конкурентоспособни и иновативни. Какво друго е нужно на българския бизнес, за да бъде такъв?

Според мен целта е наистина конкурсът да се утвърди в дългосрочен план. Първите му години са изключително важни. Мисля, че донякъде е предимство това, че стартира в разгара на една тежка глобална икономическа криза. Това показва, че дори и в една неблагоприятна макроикономическа среда, при едни доста затегнати финансови условия за бизнеса, има успешни компании. Именно открояването на успешните компании сред всички останали е фокусът на конкурса. Лесно е да се говори за успех, когато всички успяват. При неблагоприятни условия малцина успяват.

Според мен това, че конкурсът започна именно миналата година, е една негова добра страна. Второто нещо, което е важно - българският бизнес и всички, които наблюдават икономиката на странат трябва да виждат, че макар България да е изключително отворена икономика, има доста местни предприемачи. Такива, създадени с български капитали, с български мениджмънт, иновации и продукти, с марки, които са успешни. Дори и при наличието на глобална конкуренция, на конкуренция и на продуктовите пазари, акцентът на конкурса е да покаже, че има успешни бизнеси.