Богата реколта срина цените на житото и нивите

Богатата житна реколта дърпа рязко надолу цените на нивите и рентите. За първи път от осем години насам добивите достигат до рекордните 4,8 млн. тона жито по данни на Министерство на земеделието и храните.

„Земята драстично поевтиня. В района на Стара Загора например цените на нивите вече се понижиха със 100-200 лв. на декар. Всичко това се дължи на зърното. Няма как при евтина продукция да купуваме скъпи ниви или да плащаме твърде високи ренти", заяви Радослав Христов, заместник-председател на Асоциацията на зърнопроизводителите.

Посочените от него стойности са за плодородни райони. Иначе реалните сделки за покупка на ниви в масовия случай се сключват за около 350 лв. на декар.

Размерът на рентата зависи пряко от реколтата. Ситуацията на пазара на зърно обаче е тревожна. Преди дни са били реализирани сделки в Северозападна България за 220-230 лева за тон жито. Масово купувачите не дават повече от 270 лв., докато преди година по същото време брояха минимум 450 лв. Излиза, че сривът в цената е 40 на сто.

Анализаторите от Софийската стокова борса коментираха, че в световен мащаб цените на зърното също падат заради свръхпроизводство. В момента на нашата борса залежава жито, за което продавачите искат 300 лв/т, но никой не проявява интерес. Преди седмица бе регистрирана сделка за рекордно ниските 238 лв./т.

На много места в страната размерът на рентите се определя на база 100 кг жито от декар, като издължаването е или в натура, или в пари. Така при цена от 28 ст. за килограм пшеница, колкото е в момента, рентата излиза 28 лв. за декар. За сравнение преди година житото се търгуваше минимум за 40 ст. и съответно за декар собствениците получаваха поне 40 лв. Спадът в рентата е 12 лв. за декар, което прави срив от 30 на сто.

Най-ниските ренти се плащат в Северозападна България - средно 24 лв. за декар, а най-високите - в Добруджа, където достигат до 80 лв. на декар. 

Невероятно, но факт. В момента българската пшеница се оказва най-евтина в ЕС.

„Направихме сравнение със стоковите борси в ЕС. Там житото върви по 190 евро на тон без ДДС, докато у нас масово се купува за 130-140 евро", възмути се Ангел Вукодинов, председател на Асоциацията на зърнопроизводителите. Зърнопроизводителите подчертават, че са принудени да продават на тези ниски цени, за да могат да се подготвят за есенната оран и засяването на новата реколта.

Мираж се оказват надеждите на фермерите, че пролетните култури - слънчоглед и царевица, ще компенсират ниските приходи от житото. „Сегашните продажни цени на слънчогледа са от порядъка на 460-470 лева за тон, са далеч под себестойността на продукцията. През миналата година изкупната цена бе от порядъка на 900-920 лв. за тон в началото на кампанията", каза Вукодинов.

Идентична е ситуацията и при царевицата. Първите продажби тръгнаха от 250 лв. за тон без ДДС, а преди години цените бяха почти двойни - 400-450 лв. Вече има сключени сделки на цени от 220 лв. за тон, разказаха брокери от Пловдивската стокова борса. Очакванията са реколтата от слънчоглед да е колкото миналогодишната - около 1,362 млн. тона, а на царевицата - 2,5 млн. тона.

На този фон икономическата логика е да има спад в наемните и продажните цени. Нещо повече, фермерите прогнозират, че и през следващата година рентите ще продължат да падат. „Когато парите не достигат, започваме да намаляваме разходите. Най-напред режем инвестиционните - няма да купуваме нови плугове, трактори и т.н. Ако парите продължават да не стигат, започваме да режем и производствени разходи. Ще търсим по-евтини семена, по-евтини препарати, по-малко торове. Всичко това ще доведе до по-ниски добиви през следващата 2014 г.", поясни Радослав Христов. Той е категоричен, че това допълнително ще рефлектира върху рентите и те ще продължат да падат.

Заради задълбочаващата се криза в земеделието зърнопроизводителите разчитат на държавно рамо. „За да не допусне фалити, правителството задължително трябва да изплати част от евросубсидиите за земя преди Нова година. Другата крачка е към тези субсидии да има национално съфинансиране - около 200 млн. лв. от хазната", добави Радослав Христов.