Колко трябва да е дълъг отпускът по майчинство?

Дебатът за оптималната формулировка на политиките, свързани с раждането и отглеждането на дете, присъства на научната и политическата сцена от десетилетия насам, пише в свой анализ за продължителността на майчинството Димитрия Гавалюгова от Института за пазарна икономика (ИПИ). 

Още през 1919 г. в конвенцията на  Международната организация на труда за отпуска по майчинство се посочва, че на жените не е разрешено да работят поне шест седмици след раждане, за да се гарантира здравето както на майките, така и на децата. Законови разпоредби в тази насока съществуват в Европа през по-голямата част на 20 век., като днес присъстват съществени различия между продължителността на отпуска и щедростта на предвидените обезщетения.

Допълнителна мотивация за съществуването на подобна законова наредба идва от стремежа за увеличаване на трудовата активност на жените. Най-общо, осигуреният отпуск по майчинство създава по-силна обвързаност на жените с пазара на труда, като гарантира по-нисък процент на отпаднали от работната сила вследствие на раждане.

Справка от статистиката за връзката между продължителността на платения отпуск по майчинство и съотношението между жени и мъже, активно участващи на пазара на труда, показва, че съществува силна позитивна връзка между продължителността на платения отпуск по майчинство и равнопоставеността на жени и мъже в работната сила.

Тази връзка, разбира се, може да е подсилена от политически и културни характеристики.

Данните обаче показват и, че връзката между продължителността на майчинството и трудовата активност на жените отслабва и дори става негативна, след като броят дни надхвърли определена стойност.

България е страната с най-висока продължителност на платения отпуск по майчинство не само в европейски, но и в световен мащаб. На базата на наблюденията може да бъде изведен изводът, че от гледна точка на стимулиране на участието на жените на пазара на труда, съществува оптимална продължителност на отпуска по майчинство и законово уредената такава в България далеч я надвишава.

В свое изследване, публикувано наскоро в Cambridge Journal of Economics, двама автори от университета в Утрехт, Юсуф Емре Акгундуз и Янеке Плантенга, разглеждат негативните ефекти върху заетостта на майките и опитват да намерят оптималната продължителност на отпуска по майчинство.

Техният анализ се фокусира върху ефекта от съответното законодателство върху заетостта, броя изработени часове на седмица, нивата на заплащане и вертикалната сегрегация на заетостта в 16 европейски страни за периода от 1970 до 2010 г.

Тъй като основният фактор, който определя желанието за взимането на предвидения отпуск в цялата му продължителност, е степента, до която предвидената сума замества предхождащия я работен доход, в методологията си авторите комбинират продължителността на отпуска и размера на изплатеното обезщетение. Те дават тежест от 66% и 100% на отпуските, които включват заплащане съответно над 37% и 66% от средното месечно заплащане на майката, и такава от 33% за по-малките по размер обезщетения.

Използвайки стандартен за този вид анализи модел, авторите показват, че оптималната продължителност на платения отпуск по майчинство (който включва и броя дни за отглеждане на дете) е около 28 седмици или 198 дни. Освен това, ефектът от отпуска по майчинство върху заетостта на майките е по-висок, когато се разглежда възрастовата група от 25 до 34 г. В допълнение, те откриват и възможни негативни отражения върху заплащането и достъпа до по-високо квалифицирани позиции на жените, които се възползват от по-продължителен платен отпуск.

В крайна сметка, това изследване се нарежда като най-скорошното допълнение в поредица от проучвания, посветени на темата за положителните и отрицателните ефекти от продължителността на платения отпуск по майчинство.

На европейско ниво дебатът отдавна не е насочен върху това дали да има такъв или не, а по-скоро как той да бъде формулиран така, че да има оптимални позитивни ефекти както за родителите и децата, така и за икономиката.

Поставяйки България в този контекст, може ясно да видим, че е необходима реформа. Система, в която родителите плащат средно два пъти по-малко от това, което получават, и майките имат стимул да стоят далеч от пазара на труда с години, е не само неефективна, но и  неустойчива.