Според него основният проблем на мярката пасторализъм е, че се управлява едновременно от няколко различни институции – агроминистерството, общинските служби по земеделие и дирекциите на природните паркове. Много по-лесно би било, ако специално тази мярка се управлява само от една институция, която да е отговорна за раздаването на парцелите за паша, контрола и изплащането на субсидии.
„Лично според мен е най-логично това да е дирекцията на националния парк, тъй като хората са там на терена и най-добре могат да се справят с контрола. Знаят кои места са подходящи за паша и къде има ценни животински растителни видове и туристически обекти. Дори да не е националният парк, като цяло за процеса трябва да отговаря една институция“, заяви Милушев.
Животновъдството въобще не застрашава природата, преди години отглеждахме в пъти повече животни и за всички имаше място, заяви Румен Стоянов, от Организацията на развъдчиците на автохтонни породи. Той допълни, че без животните пасищата се покриват с хвойна, а сега „тя е превзела Балкана“. Ерозията е резултат от развитието на хвойната, твърди Стоянов. По негови данни агроекологичната мярка е спряла тенденцията отглежданите животни постоянно да намаляват.
От фонд „Земеделие“ уточняват, че дирекциите на националните паркове носят отговорност за опазването на териториите и именно те издават разрешителните за паша. Само с такова разрешително фермерите могат да кандидатстват за финансово подпомагане по направлението „Пасторализъм”.
преди 11 години Защото сега става въпрос за едни пари, които трябва да се дадат или на еколозите или животновъдите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Абе по бай Тошово време имаше в пъти повече *** по планините и на парковете не им пречеше. Защо сега им пречи? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Поредната откачена глупост на загрижени псевдоеколози. Дайте да убием животните, че да не пипат парковете! отговор Сигнализирай за неуместен коментар