Приключенията на Незнайко в българската енергетика

Само за първите пет месеца на 2013 г. се изговори повече за електроенергетиката в страната, отколкото за последните пет години. Поводът бяха високите сметки за ток за края на миналата и началото на тази година, но той даде гласност и на други въпроси. Например, „защо цените за производство, пренос и доставка са толкова високи”; „защо повечето компании по веригата се оплакват от тежко финансово състояние и искат още по-високи цени”; „може ли и компаниите, и потребителите да са доволни” и куп други, пише в свой анализ по темата Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

От няколко месеца се чуват вопли, че вътрешното търсене в страната е много ниско и това е една от причините за спирането на някои производствени мощности. Дори и да има лек спад за периода януари-май спрямо 2012 г., той е концентриран основно в месеците януари и февруари, а това е резултат от студената зима миналата година. С други думи, от данните трудно може да се види проблем с вътрешното търсене, което означава, че проблемът е някъде другаде. 

Годишното нетно вътрешно потребление на електроенергия в България в периода 2007-2012 г. е сравнително стабилно и варира между 34,4 и 34,7 хил. ГВтч, като единствено през 2009-2010 г. има лек спад под тези нива. На този фон инсталираните производствени мощности в страната се увеличават и от 11,5 хил. МВтч през 2008 г. достигат 13,7 хил. МВтч през 2012 г., което е увеличение от почти 19,5%. Около ¾ от увеличението се дължи на изграждането на вятърни и фотоволтаични електроцентрали. Между 2008 и 2012 г. вятърните мощности се увеличават от 11,5 МВтч до 677 МВтч, а фотоволтаичните – от 1,15 МВтч до 1013 МВтч.

Голямата разлика е, че инсталираните вятърни мощности се увеличават постепенно, а фотоволтаиците имат огромен ръст през 2012 г. Бумът при фотоволтаичните централи беше резултат от държавната политика за намаляване на преференциалните срокове и цени, на които НЕК изкупува енергията от възобновяеми източници.