Фокусът на националната стратегия за насърчаване на малкия бизнес е върху усилията към младежите в училище и завършилите, както и към жените и хората над 50 години, които трудно се включват на трудовия пазар. Акцент ще бъде и стимулирането на предприемачеството още от ученическа възраст. Това е записано в Националната стратегия за развитието на малкия бизнес за периода 2014 – 2020 година.
Това е и насоката, препоръчана от Европейската комисия, защото именно развитието на собствен бизнес беше посочено от европейските институции преди години като основа на намаляването на безработицата и съживяването на икономиката на Стария континент.
Затова и предложенията в стратегията са за обучения по предприемачество в училищата, включително и тези по изкуства. В училищата трябва да има подготвени кадри, които да провеждат обучението, съобразено обаче с нуждите на бизнеса.
Освен това основните цели са облекчени условия за стартиране на бизнеса и финансиране, ще бъде намалено времето за отговор, регистрация или реакция при поставени в съответните органи казуси. До 2020 година трябва да заработят още и програми за стартиране на предприемачеството, както и да бъде изградена мрежа на жените предприемачи, е записано още в документа.
Малките и средните предприятия са в основата на всяка икономика – не само в България, но и в целия ЕС, те съставляват над 99% от всички регистрирани компании. Бърз преглед на сектора обаче показва, че на българските предприятия липсва потенциал за високотехнологично производство. Данните показват, че основната част от малките предприятия у нас се занимават с търговия на дребно (над 30%). За сравнение в ЕС с търговия се занимават едва 17% от малките предприятия. Основните дейности на фирмите от този мащаб в Европа са бизнес услугите.
Такава тенденция у нас обаче липсва – топ 5 на секторите, в които са регистрирани фирмите у нас през 2011 година са в сферата на търговията (на дребно и едро), ресторантьорството, недвижимите имоти, транспорт и търговия с автомобили.
Едва 0,8% от малките компании у нас се занимават с технологии (за сравнение в ЕС този процент е 2 на сто). У нас само 16% от малките и средните предприятия са от сферата на интензивни на знание услуги (28% за целия ЕС).
Какво подсказват тези данни? Те са признак за наличието на нискоквалифицирана работна сила, която не е в състояние да създаде добавена стойност на продуктите.
Това едва ли е изненада, особено на изнесените от Министерството на труда данни, че половината от безработните младежи (до 29 години) са с основно или по-ниско образование. Само 10% от безработните младежи са висшисти.
Всъщност ранното напускане на училище е сериозен проблем не само за България, но и за цяла Европа. В условията на криза пропастта между високообразованите и неграмотните се увеличава все повече – според докладите на Европейската комисия расте броят на докторантите и на фона на това и на броя на напусналите училище.
преди 11 години Много добре би било. Хубаво е, че правителството започна да функционира, защото определено го бяхме закъсали. отговор Сигнализирай за неуместен коментар