Преглед на печата за 5 юли

Запълване на дупките

в. Капитал Daily

Осемдесет и четири милиона евро не достигат по оперативна програма "Транспорт" за финансиране на вече договорени проекти. Сред тях са модернизация на жп участъка Първомай – Свиленград (54 млн. евро) и Септември – Пловдив (30 млн. евро). Това заяви транспортният министър Данаил Папазов. Едновременно с това се е отворила и финансова дупка от 48 млн. евро, необходими за подготовка на жп проектите за следващия програмен период на оперативната програма, обясни още той. Сумата е необходима за подготовка за модернизация на жп участъците Видин – Медковец, София – Септември, модернизация на участъците София – Драгоман, София – Перник –Радомир, развитие на жп възли София, Пловдив и Бургас.

"Необходимостта от гарантиране на подготовката на железопътните проекти е подчертана в писмо от 29 ноември 2012 г. на Европейската комисия", съобщават от транспорта. Ненавременното решаване на този въпрос пък е довело до "блокиране" на изменение (модификация) на текста на оперативната програма. Или необходима е актуализация, така че за в бъдеще тежестта да се измести от шосейния към железопътния транспорт и интермодалните терминали, обясни още министърът.

Най-големият земевладелец

в. Капитал Daily

Най-крупният частен собственик на земеделска земя в България – "Ромфарм компани", е пред нова голяма сделка. Фармацевтичната компания ще придобие фонд "Серес", в чийто портфейл има над 186 000 декара обработваеми площи. Информация за предстоящата сделка се появи на страницата на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), където "Ромфарм компани" е подала уведомление за предстоящата концентрация. За момента и двете страни отказват коментар.

Ако придобиването завърши успешно, групата около фармацевтичната компания ще затвърди първенството си като собственик на земеделска земя с между 850 000 и 900 000 дка в портфейла си. Общо обработваемата земя в страната е 37 млн. дка.

Прокуратурата призна, че е безпомощна срещу корупцията

в. Сега

Мрачна картина на делата за корупция срещу високопоставени политици изплува от анализ, поръчан от главния прокурор Сотир Цацаров за периода 1 януари 2007 г. - 31 декември 2012 г. От него става ясно, че делата се образуват кампанийно, обичайно след падането на министрите от власт, и с тях се търси рекламен ефект от страна на новата власт. Много прокурори се затрудняват да прилагат наказателните закони, не повдигат правилни обвинения и не успяват да ги докажат, а често и не познават разследванията в детайли.

Според анализа по много от провалените дела почтеността и безпристрастността на магистратите е под въпрос и съществуват съмнения за приет подкуп. Политическият натиск също е отчетен като решаващ фактор за неуспехите. Партиите влияят директно върху съда и прокуратурата чрез парламентарната квота във Висшия съдебен съвет, а търговията с влияние се приема за нормална практика в политическите среди. Медийният натиск също играе роля, когато става дума за дела срещу влиятелни личности.

ВАС сложи спирачка на строителството в Странджа

в. Сега

Върховният административен съд отмени изцяло общия устройствен план на община Царево. Приет през 2008 г., той предвиждаше сериозно застрояване в природния парк "Странджа", заради което Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България. 9 хил. дка трябваше да бъдат извадени от границата на защитената територия, като се предвиждаше и застрояване на крайбрежната ивица. Автор на плана е архитект Калин Тихолов, който бе първото предложение за министър на инвестиционното проектиране на кабинета "Орешарски". Заради бурната обществена реакция той бе оттеглен и на негово място премиерът постави близкия му колега Иван Данов.

Със свое решение от 25 юни тричленен състав на съда е отменил заповедта на МРРБ, с която се одобрява планът. Сега регионалното министерство има право да обжалва пред петчленен състав. Снощи от министерството съобщиха, че ще обжалват.

6 заплати при фалит

в. Стандарт

До 6 забавени заплати да получават работниците, ако фирмата им фалира. Това гласуваха на първо четене депутатите от социалната комисия. В момента Държавният фонд за гарантиране на вземанията покрива по 3 начислени, но неизплатени заплати, всяка до 1000 лв. Идеята е вече да се гарантират до 1200 лв. Работодателите обаче посрещат на нож идеята. "Това носи риск от неправомерно отношение към работниците и увеличаване на забавените заплати", смятат от Българската стопанска камара. Според КРИБ пък се създават предпоставки за умишлени фалити, като фирмите спрат да плащат. Работодателите нарочно вещаят мрачни прогнози, защото се страхуват, че ако парите във фонда започнат да свършват, ще се върне осигурителната вноска от 0,1% за този риск, предупредиха пък от КНСБ.