Даниела Бобева: Най-важното е да създадем бърз растеж и заетост

В продължение на две години Даниела Бобева е била директор на икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията, след което и член на комисията за чуждестранни инвестиции към Министерския съвет през 1994-1995 г. По-късно е назначена за председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции, а в периода между 1996 и 1997 г. оглавява дирекцията за международно сътрудничество към БНБ. За кратко е министър на търговията и външноикономическото сътрудничество в служебния кабинет на Стефан Софиянски, след което се връща на работа в БНБ, където от 2003 работи над финансовите аспекти при приемането на България в Европейския съюз. Дни след като Бобева положи клетва като вицепремиер с ресор икономика в правителството на Пламен Орешарски разговаряме с нея за икономическата политика на кабинета, възможностите за привличане на инвестиции и бъдещето членство на България в еврозоната.

Г-жо Бобева, вие заемате ролята на вицепремиер по икономическите въпроси в една наистина предизвикателна среда. Каква е първоначалната ви оценка за големия ресор?

Считам, че имаме една гъвкава, оцеляла на кризата икономика, която обаче е подложена на външни и вътрешни шокове, и затова съществуват рискове за нея, като само структурните реформи могат да ги намалят.

Икономиката ни оцелява много по-добре на външните шокове, отколкото на вътрешните, като нефокусирана икономическа политика, икономически грешки. Едно неизплащане от страна на държавата на задължения към търговски дружества е един истински вътрешен шок, за да дам един пример. За съжаление, колкото и да е либерализирана българската икономика, тя, подобно на всяка, не е имунизирана срещу такива вътрешни шокове. А по отношение на външните шокове, някои от външните дисбаланси, като дефицитът по текущата сметка, се самокоригират в условията на кризата. Но, разбира се, с висока цена – спад на инвестициите и спад на икономическия растеж.

За българската икономика е важно да расте, и то да расте бързо. А ако тя расте бързо, ще расте с дисбаланси. Предизвикателството пред нас е не  да не се правят дисбаланси, а да се създават буфери, за да не се превърнат тези дисбаланси в шокове за икономиката.

Но как е възможно да се създаде бърз растеж на икономиката в тези сложни условия?

Бърз растеж? Това е въпрос, който Нобелови лауреати по икономика и икономисти дискутират в последните поне сто години. Има различни теории, различни политики и практики. Аз като доцент също чета лекции на такива теми, но когато стане дума за икономическа политика и нейното правене и подписване под мерките, нещата стават съвсем реални.

Какъв растеж може да се постигне зависи от това в каква фаза на цикъла се намира икономиката и в какво състояние е цялостната икономическа, институционална и правна рамка. Това какво ще прави едно правителство в областта на икономическата политика, зависи от това доколко то има реална оценка за това, какво представлява в момента икономиката и рисковете за нея. От това трябва да се започне. Освен това важен е и времевият хоризонт на правителството, политическата среда, в което то работи, те също са определени ограничения за икономическата политика.

Какви по-конкретно ще са насоките на икономическата политика на кабинета?

Правителството и този парламент в рамките на предизборните програми изкристилизираха няколко конкретни проблема на българската икономика. Наблюдавайки икономическите платформи на политическите сили, има няколко консенсусни неща, които се предлагат от всички на концептуално равнище. Това е единият фактор за очертаване на идеите на това правителство по отношение на икономическите реформи.

Вторият, разбира се, са протестите, и то в по-голяма степен февруарските протести с двете си послания – монополите и конкуренцията, както и бедността – най-важното послание. Едва ли има сериозен икономист, който да не мисли, че бедността вече е пречка за развитието на икономиката.

Това е средата, в която трябва да израснат новите икономически политики и върху тях работим в момента.

В областта на икономическата политика няма нищо по-грешно от това да се гасят пожари. Аз няма да гася пожари. Ще се правят важните неща, при това бързо. Паралелно на това ще се вършат и онези неща, които изискват повече време, но ще ги правим докъдето стигнем. И ще следим как ще реагира икономиката.

Ще работите обаче в една неособено стабилна среда с политически турбуленции. Как ще отговорите на това предизвикателство?

Тази среда не е специфично българска, защото цяла Европа е в обществен дебат, част от който се пренесе от парламентите на улицата. Това е така, защото Европа е в криза и тогава не е възможно политическите системи да са стабилни и проспериращи. Има, разбира се, и български нюанси в тази обща политическа рамка и трябва да се съобразяваме с тях. Именно затова мерките, които имаме намерение да предложим в областта на икономиката, се преценяват от тази гледна точки.

Подготвила съм една презентация за моите колеги от икономическия екип, в която описваме всички политики и два филтъра – как мерките ще се отразят върху работните места и как ще се отразят на бюджета. Иначе казано – искаме да правим икономически реформи без пари, които да имат непосредствен позитивен ефект върху заетостта, възможно е да правим компромиси с нашите ортодоксални икономически разбирания.

Скоро ще оповестим доклад за цялостното финансово състояние на държавните предприятия, който ще е основата за политиката в тази област.

В условията на криза не може да си позволяваме лукса да правим това, което нашето икономическо кредо повелява. Трябва да се въздържаме от проекти, които допълнително ще натежат на хората, на техните бюджети, на живота им. Ако има нещо важно в икономиката, това не са макрорамката и числата, това са самите хора. И това не е популизъм. Не е срамно да се прави икономическа политика, която да не изключва значителна част от населението от икономическия, нормалния живот.