Преглед на печата за 22 юни

Корпоративните гиганти на 2012 г.
в. Капитал

Отново в режим на оцеляване. Така изглеждаше корпоративният свят през 2012 г. След предизвикателната за икономиката 2011 г., в която се появиха първите сигнали, че кризата се завръща, през 2012 г. това стана още по-осезаемо. Показват го и данните от тазгодишното издание на класацията "Капитал 100", която ще бъде официално представена на 26 юни и ще бъде в продажба от 29 юни (виж карето).

Резултатите тази година са красноречиви – миниатюрен ръст на приходите, стопяване на печалбите, продължаващи оптимизации на служителите и осезаемо по-малко инвестиции. Така за изминалата година приходите на най-големите 100 компании в България са се увеличили със скромните 7% в сравнение с около 18% за 2011 г. Дори това число обаче рисува измамно оптимистична картина на случващото се в икономиката.

Соларните електроцентрали ще съдят държавата за 300 млн. лв.
в. Сега

Компаниите от Българската фотоволтаична асоциация ще искат да им бъдат възстановени парите, които енергийният регулатор им е събирал в продължение на около година под формата на цена за присъединяване - така наречената такса достъп, научи "Сега" вчера. Преди дни Върховният административен съд окончателно се произнесе, че таксата, която действа от миналия септември, е незаконна и ДКЕВР неправомерно е събирала пари от ВЕИ фирмите.

"Поискали сме юридическо становище, за да решим какъв ход да предприемем и да търсим правата си по съдебен път. Става въпрос за около 300 млн. лв., които ДКЕВР постановила да се събират от ВЕИ централите, за да ги присъедини. В момента изчакваме и становището на самата комисия, която все още се запознава с окончателното решение на ВАС", каза шефът на асоциацията Никола Газдов. В момента таксата се събира от трите ЕРП-та - ЧЕЗ, "Енерго-Про" и ЕВН по разпореждане на ДКЕВР, като част от парите отиват в НЕК.

БСК и СУ се обединиха за обучения според нуждите на бизнеса
в. Сега

СУ "Св. Климент Охридски" може да въведе тестово още от т.г. информационната система за оценка на компетенциите, разработена от БСК. Системата ще помогне на студентите и на преподавателите да се ориентират от служители с какви знания и умения има нужда бизнесът. Както и какви умения притежават и какви трябва да доразвият бъдещите служители, за да отговорят на изискванията на работодателите. Това стана ясно при подписването на меморандум за сътрудничество между най-старото висше училище и най-голямата работодателска организация за повишаване на качеството на обучението в СУ в съответствие с изискванията на реалния бизнес.

Само в Полша и Румъния храната е по-eвтина, отколкото в България
в. Сега

Въпреки че в България доходите са най-ниски, храната не е най-евтината в Европа. България е на трето място по икономичност при храните - ядем продукти, чиито стойности са 68% от средното за Европа, сочат последните данни на Евростат. Страната ни обаче е с най-ниската минимална работна заплата в Европейския съюз - 159 евро, както и с най-ниската средна работна заплата - 385 евро. Най-евтина е храната в Полша, където цените на храните са 61% от средното за Стария континент, а минималната работна заплата е 384 евро. Там средната заплата е цели 832 евро. Преди нас по икономичност на храните е и Румъния с цени, които са 67% от средните за съюза. Там минималната работна заплата е 171 евро, а средната - 501 евро.

Най-скъпа е храната в Дания - 143% от средното за съюза. Втора е Швеция, следвана от Австрия, Финландия, Ирландия и Люксембург. У нас обаче ядем най-евтиния хляб в ЕС - цената му е 57% от средната за съюза. Най-скъп е насъщният в Дания - 159% спрямо средните стойности. Месото е най-евтино в Полша, където цената му е 55% от средното за ЕС.

Къпането забранено на най-чистите плажове
в. Стандарт

Най-чистите плажове край Варна тази година ще са с табели "Неохраняема зона! Къпането забранено". Предупрежденията на български, английски, немски и руски език трябва бъдат поставени на безстопанствените крайбрежни зони и морски плажове по заповед на областния управител на Варна Коста Базитов. Той е разпоредил това на кметовете на 4-те общини с излаз на море - Варна, Аврен, Долни чифлик и Бяла.

Разпореждането на губернатора е въз основа на заповед на министъра на регионалното развитие, с която е обявен списъкът на неохраняемите морски плажове за този летен сезон. Целта е предотвратяване на нещастни случаи. Във Варненско къпането е забранено на 17 морски плажа. Сред тях са едни от най-предпочитаните от самите варненци, както и от туристи и гости - "Паша дере", "Романтика", "Фичоза", "Карадере".

1 милион за гафа с Ботев
в. Стандарт

Близо милион е похарчен за орязването на Ботев, Вазов и Вапцаров. За промените в учебните програми са дадени 912 000 лв. европари, заяви просветният министър Анелия Клисарова. И разпореди проверка в просветното ведомство за търсене на виновници и се закани да има уволнени. Министърът обеща, че класиците няма да бъдат пипани, за да не бъде потъпквано "нравственото и патриотично възпитание на децата".

Клисарова заяви, че проектите са правени по времето на ГЕРБ и били "едни от подводните камъни" на предишното управление. Бившият зам.-министър Милена Дамянова обаче скочи, че проектите не са одобрени по нейно време. Те са качени на сайта на МОН с подписа на служебния зам.-министър Мариана Банчева, която поясни, че ги е пуснала именно за да бъдат подложени на обсъждане. Служебният премиер Марин Райков се разграничи от това решение и заяви, че това е станало в нарушение на негова заповед.