Икономиката на България - замръзнала, не се очаква стабилен растеж

Единственият вариант за по-голям дефицит от планирания обаче в момента е заем. “Предходното правителство, макар и бавно, успя да върне страната в пътеката на стабилността след 2 години на свръхдефицит в началото на мандата му. От гледна точка на източниците на финансиране голяма роля изигра натрупаният до 2008 г. значителен фискален резерв – около 60% от натрупания касов дефицит бе покрит от резерв и едва 40% - от увеличение на държавния дълг. Както няколко пъти предупреждавахме, тази възможност се изчерпа през втората половина на 2012 г.”, посочва се в доклада. Фискалният резерв има съвсем малък буфер над минимално изискваното в закона за бюджета, допълват икономистите.

Трудни за предвиждане са няколко риска, свързани с потенциални допълнителни разходи. На първо място, финансовото състояние на редица държавни предприятия е влошено. Засега е неясна стратегията на новото правителство за реформи, а отказът от тях може да доведе до поемане на значителен нов дълг за покриване на финансовите загуби както в компании като БДЖ или ВМЗ – Сопот, така и в държавните енергийни дружества.

Същевременно пазарът на труда е изключително депресиран, а акцизните ставки вече са на нива, силно стимулиращи неплащане. Следователно допълнителни приходи могат да се търсят само по линия на повишена събираемост, но не и на увеличение на данъчната тежест.

Що се отнася до икономиката на Европа като цяло, започналата бюджетна консолидация, забавените структурни реформи и нерешените проблеми в банковия сектор доведоха до икономически спад през 2012 и първото тримесечие на 2013 г. – съответно с 0,3% и 0,7%.

През първото тримесечие силен ръст отчитат само Балтийските републики, а Румъния, България, Полша и Словакия – минимален. В ядрото на „Стара Европа” пък вече няма растяща икономика, посочва се в доклада.

Независимо от декларираните политически намерения за фокусиране върху политики за растеж вместо за икономии, очакваме бюджетните дефицити като цяло да продължат бавно да се свиват, като по-голяма тежест този път ще се отдаде на ограничаване на ръста на разходите. Това ще задълбочи кратко- и средносрочното потискане на вътрешното търсене, движено от публичния сектор.

Едновременно с това банковият сектор ще продължи да действа под натиска на пазара за заздравяване на балансите, което ще изисква консервативна кредитна активност. Следователно единственият потенциал за растеж е в задълбочаване на едва започналите структурни реформи, заключават експертите.