Политическото номадство е реален проблем и не може да се реши с процедурни хватки, защото те могат да бъдат заобиколени, коментира в ефира на Bulgaria On Air политологът доц. Александър Маринов. „Въпросът не е дали ще се забрани напускането на някоя партия, а да се проумее, че не е редно, а обществото и медиите трябва да санкционират тази дейност“, каза още той.
По думите му всеки народен представител е отговорен единствено пред избирателите си. Ако промени отношението си към партията и я предаде, то това е неприемлива постъпка, твърди Маринов. Той коментира и другия вариант обаче, в който партията може да се отклони радикално от предизборните си обещания, а депутатът да остане верен – „В този случай той прав ли е, или не е?“.
Политологът даде конкретен пример с БСП за подобни действия - „Социалистите се отклониха от всички свои предизборни обещания“.
Според него е необходимо да се орежат субсидиите на парламентарно представените партии, защото е нечестна привилегия спрямо останалите, които не са минали прага от 4% на изборите. „В миналия парламент всички имаха излишъци от по 20-30 млн. лева, сложени на влог“, каза политологът. „Не е важно дали парите ще вървят с депутата или с партията“, такъв беше коментарът му за идеята, че субсидията трябва да остане в партията, когато член реши да напусне.
Предложеният прецедент да бъдат по равно представителите от групите в комисиите е изкуствено намаляване на членовете в тях, смята Маринов. „Това е опит с технически решения да се заобиколи политическият въпрос, който е мнозинството да не злоупотребява с численото си превъзходство“, каза още той.
Народното събрание излезе и с предложение за намаляване на заплатите за тези депутати, които не присъстват редовно на заседанията. Тази идея е дискусионна, твърди Маринов: „Не е задължително всички депутати да седят там непрекъснато - не е такава практиката по света. Нормално е в дискусиите да участват хора, които са компетентни и заинтересовани. Въпросът е когато идва ред за гласуване да има пълноценен кворум“.
По думите на Маринов по света се знае предварително часа на гласуване и на някои места имат специални сигнали, които събират народните представители.