ЕК ни отправя 7 препоръки за подобряване на икономиката

България трябва да реформира енергийния пазар, образованието и здравеопазването, да подобри бизнес средата и да ускори усвояването на европейските фондове, препоръчва Европейската комисия (ЕК) в редовния си анализ на икономическата ситуация в Европейския съюз (ЕС), еврозоната и отделните държави-членки на общността и паричния съюз.

Брюксел ни отправя общо 7 препоръки по Националната програма за реформи и конвергентната програма, като подчертава, че още миналата година са били идентифицирани макроикономически дисбаланси, свързани най-вече със задлъжнялостта на корпоративния сектор и пазара на труда.

Основните предизвикателства пред икономиката ни си остават същите и са свързани с нереформираните пазар на труда, образование, здравеопазване, бизнес среда, публична администрация и енергетика.

„Продължаващата липса на институционален капацитет е причината за критични закъснения в прилагането на необходимите реформи и в усвояването на средства от ЕС, които биха могли да подпомогнат реформите“, подчертават от Еврокомисията.

На първо място европейските власти препоръчват страната ни да запази устойчивостта на публичните финанси. „Публичните финанси на България като цяло са силни. Запазването на стабилната фискална рамка е условие за провеждането на важни реформи през следващите години. Подобряването на събираемостта на данъците ще позволи на България да подкрепи разходите, необходими за насърчаване на растежа“, посочват от ЕК.

Брюксел продължава да настоява страната ни да проведе и адекватна пенсионна реформа. „Българските работници напускат пазара на труда по-рано в сравнение със средното за ЕС. От допълнителните мерки за насърчаване на българите да допринасят повече за системата и по-дългия им трудов живот зависи адекватността на пенсионно-осигурителната система и увеличаването на предлагането на работна ръка“, посочват от ЕК.

Същевременно се подчертава, че трудовият пазар е изправен пред сериозни структурни предизвикателства, като несъответствието между търсене и предлагане на работна ръка в страната е на едно от най-високите равнища в ЕС. В резултат нивото на заетост продължава да пада, а от 2008 г. досега безработицата се е удвоила.

„България трябва приоритетно да приложи всеобхватна стратегия за социално включване, тъй като е страната в ЕС с най-висок дял на гражданите в риск от бедност“, подчертават от ЕК, като допълват, че Агенцията по заетостта трябва да прилага такива политики на пазара на труда, че да помогне най-вече на най-уязвимите групи.

Що се отнася до образованието, от ЕК подчертават влошаването на неговото качество на всички нива, което се отразява негативно на икономическия потенциал на страната. За здравната система пък от Брюксе подчертават, че има нужда да се засили ефективността и да се подобри качеството на здравните услуги.

„Икономическият растеж и перспективите пред заепостта на България се влошават допълнително от условията за бизнеса“, посочват още от ЕК. Препоръчва се да се засилят усилията за намаляването на административната тежест за бизнеса, както и да се възстанови кредитирането за малките и средни фирми. Подчертава се също така необходимостта от засилване на независимостта на съдебната система, на борбата с корупцията и допълнително повишаване на доверието на инвеститорите.

От ЕК посочват още, че от 2007 г. досега реално са усвоени около 30 на сто от европейските фондове, а ефективното усвояване на този ресурс за реализацията на качествени проекти е важно за стабилността на публичните инвестиции.

Последната препоръка е свързана с реформата на енергийния сектор, който е силно зависим от външни източници. Икономиката на България освен това е най-енергоемката в ЕС, което предполага необходимостта от модернизация на енергетиката с цел подобряване конкурентоспособността на икономиката и понижаване на енергийните разходи за гражданите и бизнеса.