В. Стоянов: Студеният резерв и когенерациите са резервите за цената на тока

Същевременно не е особено удачна идеята за допълнително ограничаване на разходите на енергийните дружества. Защото тук не става дума за „разходи“, а за реални и дългосрочни инвестиционни програми, които поддържат функционирането на системата. Такова орязване не е решение, тъй като по време на ГЕРБ държавата така или иначе започна да изземва огромна част от печалбата на тези компании.

Не трябва да забравяме, че с наложеното от Дянков ПМС №367 от 29.12.2011 г. беше постановено и енергийните държавни компании да разпределят 80% от формираната за 2011 г. печалба под формата на дивидент. Това поставя под въпрос цялостното функциониране на системата, ремонтите на редица централи, обновяването на амортизираната техника в мини „Марица Изток“, ако щете дори удължаване срока на експлоатация на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“ и т.н. Източването на компаниите от самата политическа класа застрашава съществуването им.

Голямото дългосрочно решение за българската енергетика е либерализацията на пазара. Именно пазарът е по-добрият регулатор от ДКЕВР. Силите на търсенето и предлагането са по-справедлив и прозрачен подход от ценообразуването под контрола на партийни секретари, олигарси и подвластните им „независими“ регулатори. Това е дългосрочният отговор и на много от проблемите за потребителите. Просто е необходима конкуренция. Само реалното й наличие може да доведе до подобряване на услугите и оптимизиране на цените, както и до реален избор за потребителите.

До момента в България ние сме живяли само и единствено в ерата на регулираните цени. До края на 90-те цените се определяха най-общо от правителството. След това минахме към модела на т.нар. „независим“ регулатор, който обаче непрекъснато показва зависимости от политици и корпоративни субекти. През цялото това време цените на електроенергията неизменно вървяха нагоре, въпреки динамиката при икономическата активност, при цените на ресурсите и въобще въпреки силите на търсенето и предлагането.

През всички тези години обществото непрекъснато дава да се разбере, че е недоволно и че не намира този модел за правилен и справедлив. Протестите от началото на годината за пореден път показаха нагласите на българите. Сега имаме уникалния шанс от ерата на регулираните цени да влезем в качествено нов модел – този на свободните цени, които се определят от пазара. Последното не означава, че цените непременно ще паднат, но поне към сегашния момент, когато на свободния пазар предстои да излязат потребителите, присъединени на средно напрежение (6-35 киловолта), очакванията на посочените стопански субекти са да заплащат по-ниски цени от тези на регулирания пазар.

Регулираните цени са елемент от политическата власт на управляващите за контрол над гражданите и бизнеса. Регулирането на цените само по себе си е част от властовия монопол и правителствата винаги се възпозват от този инструментариум. Неслучайно либерализирането на енергийните пазари в България се бави до последно, въпреки стриктните изисквания на Европейския съюз. На практика енергетиката ни остана един от последните бастиони на командно-административната икономика, наследена от друг исторически период. Крайно време е това да се промени.