В. Стоянов: Студеният резерв и когенерациите са резервите за цената на тока

Преди 15 години цената на киловатчас в България беше около два цента. Сега е около 12 цента. В това поскъпване са отразени много фактори – инфлационни процеси, затваряне на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“, увеличаване на мрежовите компоненти, инвестиционни и ремонтни програми (къде успешни и ефективни, къде – не), а в последно време и прословутите три добавки „зелена енергия“, „кафява енергия“ и „невъзстановяеми разходи“, които скоро след въвеждането им вече съставляват около 11% от сметките на битовите потребители.

Сменяха се правителства, регулатори, методи на ценообразуване, транспонираха се директиви, променяха се законови и подзаконови нормативни актове, а цената на тока постоянно и неотклонно растеше, заявява в свой анализ Валентин Стоянов от Движение България на гражданите. В системата ни обаче има достатъчно резерви, за да бъде предотвратено това развитие. Ето и някои възможни решения за задържане цените на електроенергията поне в краткосрочен план. 

На първо място е възможно значително намаляване на студения резерв. И в момента всички ние като потребители заплащаме за поддържане на централи, които реално почти не работят в рамките на годината. Това е т.нар. студен резерв и неговият размер от 1040 мегавата годишно е твърде висок. Намаляването му би довело до десетки милиони спестени левове за системата и съответно за българския потребител. Парадоксът е, че 90% от разходите на ЕСО не са за развитие на мрежата високо напрежение, а за плащания на студен резерв, което е абсолютно погрешно. И то във време, когато имаме дефицит на мрежа и излишък на резерв, казано най-разбираемо.

На следващо място призоваваме да бъдат провеждани открити и прозрачни търгове за остатъчния студен резерв. Към момента по командно-административен път и абсолютно непрозрачно се определят както централите, предоставящи студен резерв, така и цените, които им се заплащат. Тази мярка би спестила допълнителни десетки милиони левове на енергийната система и всички нас.

Трябва да бъде редуцирана и т.нар. добавка „кафява енергия“ (т.нар. когенерации) в сметките, която годишно струва на потребителите около 600 млн. Касае се за скъпия ток, произвеждан от топлофикации и заводски централи. Не може електроенергията, произвеждана например от Топлофикация „София“ да струва над 300 лв. за мегаватчас, при положение, че електроенергията от АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-Изток 2“ е на цена от няколко десетки лева.

Нещо повече, не всички когенерации трябва да бъдат субсидирани от потребителите, а само тези с определена ефективност – напр. от 85%. Друг проблем е, че някои предприятия, към които има „заводски централи“, вече на практика не съществуват. В определени случаи пък заводските централи продават скъпия ток на НЕК, а купуват от държавното дружество енергиен микс на по-ниска цена за собствени нужди. Орязването на субсидиите за добавка „кафява енергия“ също би спестило много милиони на потребителите и може да бъде използвано за задържане на ценовата лавина.

Крайно време е също да бъдат спряни течовете в енергетиката. В последните дни за пореден път излизат обезпокоителни данни за огромни злоупотреби при обществените поръчки. Кражби, партийни секретари, „калинки“ и черни каси – всичко, което свързваме с управлението на ГЕРБ и на предходни правителства в родната енергетика, трябва да бъде разследвано и наказано. Именно затягането на контрола и отчетността в енергийните компании (държавни, но и частни) е най-големият резерв в енергийната ни система.