България в очите на германските инвеститори

Квалифициран персонал, ниски заплати и добро географско положение. Това са трите основни причини, посочени от германски предприемачи, да инвестират у нас. Проучването, направено сред 20 фирми – инвеститори в България в периода януари-февруари тази година, показва, че за потенциалните инвеститори разпространението на редовна и актуална информация от страна на държавни органи е толкова важно, колкото растеж на БВП и ниска инфлация.

„В комуникационната политика на българските държавни институции могат да се подобрят предоставянето на актуална и достоверна информация, както и времето за реакция при въпроси и предложения”, казва Димитър Станишев, комуникационен консултант в Мюнхен, който е провел проучването. 

“България не е особено известна в Германия като инвестиционна дестинация”, обяснява Ханс-Георг Мьокеш, основател и мениджър на агенция за икономическа и финансова комуникация с представителства в Мюнхен, Франкфурт, Берлин и Хамбург. По думите му непознаването на силните й страни, както и подхранваните чрез медии предразсъдъци, водят до това България по-рядко да е сред предпочитаните инвестиционни дестинации.

“Решението за директни инвестиции определено не зависи само от медийното представяне на една държава, но ако за нея преобладават негативни новини, потенциалните инвеститори са още по-предпазливи. Напоследък това например е политическата нестабилност. Това е разбираемо с оглед на отговорността и рисковете, свързани с избора на инвестиционна дестинация”, казва Ханс-Георг Мьокеш.

“Актуалната дискусия около България в германски медии е свързана предимно с теми като очакван растеж на мигрантите от 2014 г.”, допълва Димитър Станишев. Като пиар консултант той има добра възможност да следи комуникационното присъствие на страната ни в медии в Германия.

Наблюденията му показват, че в контекст "инвестиции" за нас почти не се споменава. "Това, което медиите не отразяват, не съществува. Страната ни има нужда от проактивна медийна работа и тя не се изчерпва с рекламна дейност. Качване на няколко документа на някоя от страниците на наши институции също не е достатъчно”, категоричен е Димитър Станишев.

Според него в момента сме оставили до голяма степен други да определят имиджа ни и това едва ли ще се промени с рекламна кампания. “Нужно е различаване между редакционно и рекламно сътрудничество. И най-вече постоянство”, убеден е той.

И все пак положителен ли е този имидж, който имаме? По тоналността на статиите за страната ни може да се заключи, че имиджът ни е по-скоро негативен. В същото време има много германски фирми, които са с добро впечатление за България. Без историите им да стигнат до повече инвеститори обаче, положителното им мнение не се използва пълноценно. “Разговори с такива фирма показват, че голяма част от тях са готови да споделят опита си, ако някой организира срещи с журналисти. Тази възможност трябва да се използва. Мнението на германски предприемачи е по-автентично от наш рекламен клип. Разходите за подобна инициатива са и значително по-ниски”, казва Станишев.

Според наблюденията на Ханс-Георг Мьокеш, включително от разговори с негови колеги, имиджът на България е предимно негативен. “Изключение правят германците, които са посетили лично страната ви и са се убедили в нейните качества. Българите в Германия оставят предимно положителна картина. Особено студентите и работещите”, внася малко оптимизъм той.

Според него централният дефицит в България, както и в Австрия например, остава корупцията, която разрушава конкуренцията и манталитета на цели общества. “Минимизирането на корупцията според мен е ключът на България към по-доброто й развитие. Този недостатък е и основна бариера за германските фирми”, категоричен е той.

В проучването на Димитър Станишев най-негативни са именно резултатите по отношение на борбата с корупцията и престъпността, както и в частта ефективна и ефикасна администрация. Фирмите биха се отказали от допълнителни инвестиции в България заради политическа нестабилност, висока корупция, липсата на квалифицирана работна ръка, тромава администрация, растящи данъци.

През последните години има много германски фирми, стъпили на българския пазар. Това са инвеститори от хранително-вкусовата промишленост, автомобилния сектор, застрахователи, както и от сектора електроника. Сред причините са доброто географско положение на България, стремежът на компании към диверсификация, както и наличието на сходни и допълващи се фирми. Положително влияние оказва и фактът, че много млади хора говорят отлично немски и познават този начин на работа.

Според Димитър Станишев голямото значение на препоръки от други фирми налага тясно сътрудничество не само с потенциални инвеститори, но и с тези, които вече са в България. В тази връзка е особено важна нагласата на отговорните политици. Запитване, на което не е отговорено, не води само до информационен недостиг. То показва и отношението към този, който го е изпратил. Голямо значение имат и германските печатни медии. Това налага постоянно редакционно сътрудничество, бърза реакция при въпроси на журналисти, прессъобщения и други. „Най-важни обаче са реалните действия. Инвеститорите не са наивни - те бързо разпознават кога наистина се работи по набелязаните приоритети. Трябва да казваме какво правим и да правим каквото казваме”, препоръчва той. Смята, че знаем какво не ни достига, просто се иска воля и постоянство за отстраняването на дефицитите.

По думите на Димитър Станишев постоянната комуникационна политика на една държава може да създаде прозрачност и по този начин да намали ресурсите, нужни за самостоятелно търсене на достоверна информация. Според неговото проучване над 68% не биха инвестирали в държава, за която не намират информация в медиите, а повече от 83% няма да вложат пари в държава, за която намират предимно негативна информация в медиите.

Чрез редовно разясняване на осъществени и планирани реформи може да се увеличи предвидимостта на държавните институции. Откритото отношение към допуснатите грешки може допълнително да засили доверието към български политици.

При избор на инвестиционна дестинация най-важни според анкетираните са препоръките на други фирми, както и собствените работници на място. Изводът е, че това налага усилия не само в привличането, но и в отношенията с фирми, които вече са в България. Важни са също информационни материали и форуми на инвестиционната дестинация, както и информация в печатни издания. Рекламни кампании на една държава заемат едва предпоследно място и не са предпочитан информационен източник, показват още данните.

Каква е България през погледа на един германец? До момента Ханс-Георг е бил у нас четири пъти, за последно през 2012 г.

“По мои наблюдения особено в София има напредък по отношение на инфраструктурата и строежа на нови жилища. Столицата ви не отстъпва по нищо на много западноевропейски градове. Компанията на немски инвеститор в Русе ми показа голям ангажимент, квалификация и интелигентност на българските работници. От топлото отношение между хората в България ние можем само да се учим. Имам добри приятелски и бизнес контакти с българи”, разказва впечатленията си той.

Ханс-Георг Мьокеш признава, че се радва най-много на българска баница и на рядко откриваемите български домати и краставици. Смята също, че у нас има много красиви манастири с традиция.

Още подобни новини четете в Dnes.bg