Coface запазва оценката си за България и през 2013 г. и отново нарежда страната ни в списъка с умерено рисковите държави в средносрочен план. Оценката на компанията обаче е направена преди политическата криза и от изхода от нея зависи дали ще бъде запазена.
Компанията очаква през тази година икономическият растеж да достигне 1,2 на сто. Прогнозата поне за момента е по-оптимистична в сравнение с тази на финансовото министерство, което занижи очакванията си за растежа до 1%. В бюджета обаче е заложен икономически ръст от 1,9 на сто.
Прогнозата на Coface обаче е по-ниска в сравнение с тази на Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия (ЕК), които очакват икономически ръст от съответно 1,5% и 1,4% през настоящата година. Още по-оптимистични са Световната банка (СБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), които прогнозират ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от съответно 1,8% и 1,9%.
От Coface предвиждат средногодишната инфлация в страната да достигне 2,8% през годината, а бюджетният дефицит да бъде 1,2% при заложени в бюджета 1,3 на сто. За публичния дълг от компанията очакват да се свие до 16,4% от БВП, след като през миналата година е бил 17,9%.
Компанията подчертава, че основните предимства на страната ни е ниският публичен дълг, стабилните макроикономически политики, устойчивият банков сектор, валутният борд и евтината работна ръка. Като основни рискове се посочват слабият експорт, уязвимостта на страната на външни шокове, високата междуфирмена задлъжнялост, лихвените рискове, както и незадоволителният прогрес при държавното управление.
Бизнесът иска реформи
Политическата стабилност на България е най-важна за момента, както и бързото сформиране на правителство след изборите на 12 май, за да се продължи работата по поетите ангажименти за реформи, коментира Милена Виденова, управител на Coface България.
По думите й исканията на бизнеса към управляващите са едни и същи – прозрачна бизнес среда, определянето на национални приоритети за развитие на икономиката, стабилна, ефективна и аполитична администрация и мерки за задържане на талантите в страната.
Държавата трябва да се фокусира върху намирането на растящи пазари и да съдейства на експортно ориентираните компании да се опитат да стъпят на тях, посочи Виденова. Необходимо е също така да се диверсифицират рисковете и да се вземат мерки за намаляването на „лошите“ кредити.
България има сериозни експозиции и присъствие на европейските пазари, които в момента забавят растежа си заради рецесията в еврозоната и политическата нестабилност, като например Италия, която е сред основните ни експортни пазари. Това излага страната на сериозни рискове в условията на свито банково финансиране, тъй като продължава изтеглянето на средства от банките не само у нас, но и в Централна и Източна Европа като цяло.
В структурен проблем се превръща и миграцията на талантите, коментира Милена Виденова. Млади хора с опит и сериозен потенциал продължават да напускат страната в търсене на по-добро бъдеще, което ще засегне тежко конкурентоспособността на икономиката, ако не се вземат мерки за задържането им.
От друга страна България е близо до обхванатите от Гърция и Кипър, което оказва натиск върху целия регион. Така като основен „мотор“ се очертава Турция, която вече значително изпреварва държавите от региона.
Сериозни рискове пред българската икономика се очертават и заради нарастващия протекционизъм. Така вносителите може да се изправят пред тежки бариери в бъдеще, като например затягане на сроковете за плащане и въобще спънки при навлизането им на определени пазари, най-вече в развиващите се икономики.