Преглед на печата за 1 април

Счупен телефон за енергийна информация

в. Капитал Daily

През последните дни напрежението между производителите на зелена енергия и електроразпределителните дружества започна да тече не толкова по електроразпределителната мрежа, колкото в регулаторното пространство.

И докато страните в конфликта си подават усилено топката в спор кой не е изпълнил задълженията си за монтиране на устройствата за наблюдение на производството на възобновяема енергия в реално време и за чия сметка трябва да бъдат пасивите, се оказва, че между електроразпределителните дружества и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) също липсва комуникационна система, която да предава въпросните данни в реално време.

Скъпото и бавно пречистване на Созопол

в. Капитал Daily

Девет години. Толкова са изминали от първата "първа копка" на пречиствателната станция на Созопол – единствения град по Южното Черноморие без такова съоръжение. Започнат през 2004 г. по време на мандата на кмета Веска Караманова, инфраструктурният обект на общината е добил особена слава – той винаги се споменаваше задължително с думите "туризъм" и "спешен приоритет" през всяка нова финансова година.

Това продължи и през целия първи мандат на наследника на Караманова – Панайот Рейзи. След разход от близо 16 млн. лв. през годините обаче прословутото съоръжение все още представлява гол терен, укрепен със стабилно количество бетон.

Заем от Световната банка ще спасява БДЖ

в. Капитал Daily

Новият служебен кабинет ще направи нов опит да промени структурата на задълженията на технически фалиралото от години дружество "Български държавни железници". Засега план за намаляването на разходите и оптимизация на дейности не се споменава. Затова пък  министерството на транспорта връща идеята за предоставяне на държавна помощ от 200 млн. лв. чрез заем от Световната банка. Това обяви новият министър на транспорта Кристиан Кръстев пред "Дарик радио".

Освен това в петък той предприе и рокади в съвета на директорите на БДЖ. Председателят на борда Владимир Владимиров е сменен от Чавдар Трендафилов, а Емил Иванов от Николай Найденов.

20 фирми в списък на нелоялни работодатели

в. Новинар

20 фирми от област Монтана бавят заплатите на своите подчинени, съобщи директорът на инспекцията по труда Димитър Петров. Потърпевши работници все по-често подават сигнали в инспекцията за забавяне на заработените им пари. Всеки сигнал се проверява, а от началото на 2013 инспекторите са направили 198 ревизии, допълни Петров

300 хил. евро таван за субсидиите за зърно

в. Новинар

Предвижда се таванът на евросубсидиите за зърнопроизводство у нас да е 300 хил. евро. Това съобщи министърът на земеделието и храните в служебното правителство проф. Иван Станков пред БНР. Благоприятно е, че се сложи таван от 150 до 300 хил. евро, който за България ще бъде решен допълнително, уточни Станков.

Той допълни, че това ще свали от върха известни суми, които ще бъдат насочени към по-слабите производства. Според Станков тази година зърнената реколта ще бъде по-слаба от миналогодишната, но намалението няма да е драстично.

Три търга за отсечка от "Струма"

в. Стандарт

Три търга за строителство да бъдат проведени за изграждането на най-трудната отсечка от магистрала "Струма", предлагат от строителния бранш. Трасето между Благоевград и Сандански е с дължина близо 65 км и минава през Кресненското дефиле, което прави проекта по-сложен за изграждане заради екологичните и сеизмичните изисквания към работата.

Затова и най-логично е трасето да бъде разделено на три лота, като единият е от Благоевград до дефилето, вторият да бъде изграждането на двата сложни тунела край Кресна, а последният - довършващият път до Сандански. Това са предложили от Строителната камара при срещата си с регионалния министър Екатерина Захариева, обясни председателят на браншовата организация Светослав Глосов.

Острови привличат родните капитали

в. Стандарт

28% от всички инвестиции на родни фирми в чужбина са реализирани в държави с офшорен режим. От общо 1,415 млрд. евро български инвестиции в чужди страни - 397,5 млн. евро са били насочени към офшорки. Това сочат изчисления на "Стандарт" на база данните на БНБ за българските вложения в чужбина, отразени с натрупване през годините, като последните данни са към края на 2012 г.

Основните офшорни инвестиционни дестинации за българските фирми са Маршалските острови, Малта и Кипър, където вложенията възлизат съответно на 156,3 млн. евро, 135,5 млн. евро и 32,3 млн. евро.