Преглед на печата за 18 март

Софийска гара за двама

в. Капитал Daily

Конкурсът за ремонта на Централна жп гара в София започна миналата есен при небивал интерес с 50 купени документации, продължи с шест оферти, от които Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) отвори (без покана към медиите) само две ценови предложения.

От по-късно дадената информация за съдържанието им се вижда, че печели обединение между "Главболгарстрой", "Водстрой 98" и "Промишлено строителство холдинг" (последните две фирми са свързани с банкера Цветан Василев). Консорциумът, в който ГБС държи 50%, предлага цена от близо 56 млн. лв. без ДДС при прогнозна стойност на проекта от 52 млн. лв. Проектът се финансира от оперативна програма "Транспорт" с 20 млн. евро.

Само ПИБ поиска МКБ Юнионбанк

в. Капитал Daily

Първа инвестиционна банка (ПИБ) е подала обвързваща оферта за покупката на МКБ Юнионбанк. Другият смятан за сигурен кандидат-купувач - унгарската OTP Bank, собственик на Банка ДСК в България, не е подал оферта. Информацията е от два независими един от друг източника на "Капитал". Вероятната цена, която евентуалният купувач - ПИБ, предлага, е около половината от собствения капитал на МКБ Юнионбанк. Към края на 2012 г. размерът му е 207.5 млн. лв., което означава, че предложената покупна цена е от порядъка на 100 млн. лв.

От продавача MKB Bank в Унгария не отговориха на въпросите на "Капитал" за информацията за подадена само една обвързваща оферта - тази на ПИБ, както и не коментираха какво ще предприемат като по-нататъшни действия предвид това, че кандидат-купувачът е само един. От ПИБ също не коментираха. OTP Bank също не отговори на въпроси, свързани със сделката.

Кредитен съвет спасява БДЖ

в. Новинар

Кредитен съвет ще търси варианти за спасяване на БДЖ. Това съобщи министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в служебния кабинет Кристиан Кръстев пред БНТ.

"В съвета ще влизат представители на основните кредитори на дружеството. Тази седмица ще ги поканя на преговори", допълни Кръстев.

Премиерата на логото на България ще почака до есента

в. Сега

След катастрофалната премиера на логото на България, новият символ на страната ни ще види бял свят до два месеца, а първото му дефиле зад граница ще бъде едва през есента, съобщиха за "Сега" от министерството на икономиката.

Преди месец, след вълна от негативни реакции и коментари, логото бе върнато за доработка от бившия министър Делян Добрев, който увери, че докато не бъде постигнат консенсус по идеята, то няма да бъде представяно официално. Символът на страната ни бе разкритикуван и от служебния министър Асен Василев, според когото в него има "от всичко по малко, но няма послание".

Новият агроминистър обсъжда в Брюксел тавана на земеделските субсидии

в. Сега

Таванът на преките плащания за фермерите и разпределението на средствата за селското стопанство за новия програмен период 2014-2020 г. ще бъдат първите акценти в работата на служебния земеделски министър проф. Иван Станков. Днес той ще участва в заседанието на земеделските министри от ЕС в Брюксел.

През миналата седмица Европейският парламент одобри идеята за таван върху плащанията в размер на до 300 хил. евро на стопанство, част от приетия проект за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП). Тази мярка цели по-справедливо и балансирано разпределяне на помощите. У нас малките и средни стопанства непрестанно алармират, че около 3% от производителите си поделят 80% от директните плащания. По тази причина и българската позиция при предварителните обсъждания беше в подкрепа на тавана за размера на субсидиите. За кооперативните стопанства обаче тези ограничения няма да важат.

Глътка въздух с 50 млн.

в. Стандарт

Държавата ще даде глътка въздух на фирмите с 50 млн. лева. Парите са от Международен фонд "Козлодуй" и трябва да бъдат изхарчени до септември за саниране и повишаване на енергийната ефективност на 250 сгради. Най-голямата част от тях са детски градини - 99, училища - 50, и болници - 50.

В момента тече конкурсът за избор на изпълнители, който се провежда от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Над 40 фирми са подали своите оферти. Възможно е обаче да се включат още желаещи, тъй като тръжната процедура не е приключила. До май трябва да стане ясно кои са спечелили конкурса и договорите с тях да бъдат сключени. Дотогава обаче конкурсът и финализирането на процедурата трябва да бъдат одобрени от Европейската банка за възстановяване и развитие, която е един от основните спонсори на Международен фонд "Козлодуй". Веднага след това ще започнат и реалните строителни и ремонтни дейности.

Работническо-мениджърска сделка спасява КЦМ

в. Стандарт

Комбинатът за цветни метали /КЦМ/ в Пловдив и Оловно-цинковият комбинат /ОЦК/ в Кърджали бяха гордостта на цветната металургия по времето на соца. В края на миналия и началото на този век и двата завода са продадени на РМД. Приликите обаче свършват дотук. Докато КЦМ продължава и до днес възхода си, ОЦК от няколко години е на ръба на фалита.

През 2000 г. работническо-мениджърското дружество взима 80% от акциите на КЦМ. Акционери в РМД-то са 523 физически лица - работници и служители в комбината. В проектодоговора пише, че купувачът ще плати $14,635 млн. и ще вложи $8 млн. в следващите 3 години. Сред новите собственици е и директорът инж. Никола Добрев, който е от 15 г. на поста.

Край на масажите в гаражи и мазета

в. Стандарт

Край на масажите в гаражи слага новият закон за туризма, приет в последните дни на 41-вото Народно събрание. СПА центровете вече ще работят само със сертификат, който се издава след покриването на определени критерии за оборудване и персонал. Наредбата, в която ще са разписани изискванията за СПА и балнеоцентровете, трябва да бъде готова до 6 месеца. Новият закон задължава хотелиерите да защитават звездите си на всеки 5 г. Досега те бяха безсрочни.

Промените упълномощават общините да дават по-ниските категории, а икономическото министерство ще определя звездите на луксозните хотели. Хижите и заведенията към тях пък вече ще носят от 1 до три еделвайса като знак за качество.

Треска за злато след протестите

в. Стандарт

Несигурността, предизвикана от политическата и социална криза у нас, кара все повече българи да търсят спасение за спестяванията си. „През януари и февруари отчитаме редкордни продажби на инвестиционно злато”, коментира за „Стандарт” управителят на „Тавекс” Благовест Белев.

По думите му, това се дължи както на желанието на хората да се предпазят от евентуални финансови катаклизми, така и от спада в цената на жълтия метал. Тройунцията се търгува за $1,594. Все повече хора разбират, че операции като обръщането на левове в евро, няма как да гарантират стойността на техните спестявания. Тъй като еврото, както всяка валута по света, не е застраховано от колапс, посочи Белев. Според него понижаването на цената е предизвикано от борсови играчи по света, които в момента продават къси позиции на сребро и злато.