Политическата криза: Какво след това?

Привилегиите могат да бъдат само за малцина. Тъкмо туй се осъзнава сега и естествено всички са разочаровани: и правителството, и партиите, и депутатите, които го подкрепяха, и опозицията, и най-вече - избирателите.

Той като в търсенето на привилегии няма особени идеи, ценности и политика, правителството бе свалено с битови искания, за удовлетворяването на които то не би трябвало да отговаря.

Но нали правителството и премиерът вече се бяха направили на благодетели и вълшебница.

Основният риск на 2013 г. произтича от това настроение на избиратели и кандидати за техни избраници.

Както стана дума, всичко ще зависи от следващото мнозинство в парламента.  Сегашната опозиция, включително извънпарламентарната и бившите поддръжници на правителството, отдавна убеждаваха избирателите, че те трябва непрекъснато да се опитват да живеят за чужда сметка. Тъкмо тази нагласа подклажда и сегашните протести по битови въпроси.

Протестиращите сякаш са убедени, че електричеството и парното могат да са без пари, че РОСАТОМ е благотворителна организация, че Руската Федерация е „Дядо Иван” и че без пари и работа следва да се получава и всичко останало - от бебе в епруветка, през пособие по майчинство и детски "надбавки" (всъщност това са "отбавки" от някой друг), та чак до минимална работна заплата и пенсии.

В това русло беше и реториката, и политиката на ГЕРБ.

Избирателите повярваха във всички тези несъстоятелни идеи.

Предизборната кампания ще бъде на това поприще. Не виждам откъде ще възникне мнозинство с реалистично виждане за обществото и икономиката.

Ако всичко се развива според идеите на протестиращите, очаквам следното: продължаващо съревнование за облаги, нарастване на правителствените разходи, експроприация и промени в данъчната система в тази насока (сега данъците експроприират горе-долу по равно от всички), спад на инвестициите и производството, нови държавни заеми, прехвърляне на влияние към приятели на новите управляващи и може би руски компании чрез проекти като АЕЦ "Белене", отмяна на валутния съвет.

Има две възможности това да не се случи: първо да поумнеят избирателите, второ - да поумнеят политическите партии и техните водачи.

През лятото от скука преведох политическата програма на партията на Хитлер и я сравних с реториката на политическите партии в България. Печално е, но историята на популизма се повтаря.