Заради дъмпингов внос през последните години многократно намаляват площите, засети с бобови култури, коментира директорът на Добружанския земеделски институт Иван Киряков, цитиран от БТА. Той отбеляза, че институтът предоставя за пролетната сеитба 4 тона семена, които ще стигнат за около 80% от площите, които обичайно се засяват в страната.
Поне 10% от обработваемите площи трябва да бъдат засаждани с бобови култури, които съдържат много азот и поддържат почвата в добро състояние, допълва още експертът.
Добружанският институт представи по време на земеделско изложение в Добрич три нови сорта боб, които е разработил. Два от тях са храстовидни, с по-едри зърна и реколтата може да бъде прибирана с комбайн. Третият сорт е класа „Пинто маркет“ - с пъстри зърна. В института са създадени над 15 сорта фасул през годините. Сред тях са например „Добружански – 7“, „Елексир“ и „Беслет“.
По данни на Министерството на земеделието и храните през 2011 година с фасул са били засадени около 9,5 хил. декара. Средният добив е малко под 106 килограма от декар. Само година по-рано площите са били над 14 хил. декара, а добивът - 147 килограма от декар. За 2012 година все още няма окончателни данни, които да покажат продължава ли негативната тенденция.
През последните години обаче добружанският или смилянският боб в българските магазини е с произход от Китай. На пазара много трудно може да бъде намерен български боб – вносът е основно от Казахстан, Аржентина и Китай.
преди 11 години И тоя е един експерт. Всички живи организми съдържат азот. Само сем. Бобовите /Fabaceae/ обаче, живеят в симбиоза с азотофиксиращи бактерии, които могат абсорбират азота от въздуха. Това са сложни физиологични и биохимични процеси, които позволяват да се натрупа азот в кореновите грудки на бобовите растения и след прибирането на реколтата да остане в почвата. Един вид - това е естествено торене. отговор Сигнализирай за неуместен коментар