Той отбеляза, че по стратегията са работили водещи експерти в минния бранш, поради което документът е изключително задълбочен и подробен и засяга всички предизвикателства, с които браншът се бори от години.
От камарата препоръчват да не се залага увеличаване на добивите, а да се запазят сегашните добивани количества с оглед на „превключването“ на България към нисковъглеродна икономика, както и съществуващите производствени мощности, които да бъдат захранвани с добитата продукция.
Иван Андреев изрази задоволство и от предложените в новата стратегия решения на проблемите на минния бранш със земеползването. Той припомни случая с концесионера на находището за железни руди край Кремиковци, който не може да добива, защото частният собственик на земята не го допуска.
В стратегическия документ е очертана своеобразна пътна карта как да се решат проблемите с ползването на терените, промяната на предназначението им и собствеността.
Що се отнася до концесионните такси и предложението да се промени принципа, по който те се изчисляват, Андреев коментира, че държавата трябва да съобрази доколко браншът би бил конкурентоспособен на пазара.
В момента концесионната такса у нас се определя на базата на цялата добита суровина, независимо от загубите на предприятията и преработените количества. Обмисля се обаче таксата да се обвърже с приходите или печалбите на миннодобивните предприятия.
Иван Андреев обясни, че масовата практика в Европа е концесионната такса да се обвързва с приходите от продажби на компаниите, като средният процент, който се изплаща на държавата, е 2%. Ако системата на определяне на концесионната такса в България се приравни към европейската практика, според Андреев излиза, че тя е по-висока, отколкото средноевропейското равнище.