Брутният ни външен дълг намалява с 233 млн. евро през септември

Брутният външен дълг на България намалява с 233 млн. евро през септември 2012 г. и се увеличава със 125 млн. евро за последните 12 месеца до 36,5 млрд. евро към 30 септември 2012 г., показват данни на БНБ.

Лошото тълкуване на данните за септември е, че има изтегляне на капитали от България, а доброто е, че погасяваме дълговете си и дължим по-малко. Повече яснота може да ни даде разбивката на външния ни дълг.

За последната година държавата е увеличила външния си дълг със 720 млн. евро до 3,43 млрд. лв., основно след като през юли привлече 950 млн. евро чрез еврооблигации. В началото на 2013 г. обаче почти цялата сума ще отиде за погасяване на падежиращ държавен дълг.

Банките са погасили 675 млн. евро от външния си дълг за последните 12 месеца до 5,5 млрд. евро към 30 септември 2012 г. През септември има съвсем леко увеличение на дълга им с 25 млн. лв., а от началото на 2012 г. той намалява със 143 млн. лв. Изводът е, че банките не задлъжняват към чужбина, тъй като няма на кого да дадат кредит в България, още повече, че се финансират с рекордните спестявания на населението от 35 млрд. лв.

Неблагоприятна тенденция е, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) под формата на вътрешногрупово кредитиране между компанията майка и българското й поделение намаляват със 185,8 млн. евро през септември 2012 г. до 15,08 млрд. евро. Това показва, че българските поделения нямат какво да правят с парите и вместо да ги инвестират ги връщат на компаниите майки. Причина за това действие може да е и влошената икономическа ситуация в Европа в последните тримесечия, като икономическият ръст е около 0%. За последните 12 месеца обаче ПЧИ под формата на вътрешногрупови кредити нарастват с 582 млн. евро до вече споменатите 15,08 млрд. евро.

Другите сектори (извън банките, държавата и ПЧИ) погасяват 502 млн. евро от чуждестранните си задължения за година и към 30 септември 2012 г. те са за 11,9 млрд. евро. Само през септември намалението е с 37 млн. евро, а от началото на годината - с 241 млн. евро. В други сектори влизат най-общо казано, компаниите с български капитали. Погасяването на техните задължения вероятно се дължи на падежирането им и липсата на желание у кредиторите им да рефинансират дълговете. От друга страна е възможно и апетитът на българските компании за кредити да е намалял или да няма какво да предложат като проекти.

В обобщение, като се изключи еврооблигацията за 950 млн. евро, българският външен дълг намалява и на годишна база през септември, което намалява ликвидните средства в икономиката ни. Също така, намалението на външния дълг показва, че в България няма достатъчно атрактивни инвестиционни проекти, което може да се тълкува по-скоро като лоша новина за страна, която има нужда от инвестиции, включително чрез дългов капитал.