Неефективните разходи за здраве изпревариха проблема с недостига на средства

По редица показатели, свързани със здравето на гражданите, България се нарежда на последните места спрямо другите държави членки на ЕС, което налага спешна необходимост от конкретни мерки, които да стопят
неравенството между нашата здравна система и тези в Евросъюза.

Това е основният извод от започналата днес първа конференция, посветена на неравенствата в системите на здравеопазване в новите държави членки на ЕС.

Председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев маркира някои от ключовите проблеми, валидни не само за България, които търсят своите решения.

Той цитира последните данни на Евростат, публикувани преди няколко седмици, според които страната ни има най-ниския процент от БВП, отделян за здравеопазване, в сравнение с останалите страни в ЕС – едва 4 на сто. По показателя за това колко пари плащат българите за медикаменти от джоба си и колко се дават от фондовете също сме на последно място. Дори съседните ни страни имат по-високи нива на реимбурсация за по-голяма част от лекарствата, изтъкна Хасърджиев.

Според него решението трябва да се търси във възможностите за по-устойчиво финансиране на системите за заплащане. Също така в необходимостта от ангажимент на правителството, но и на европейските институции. По думите му голяма част от решенията на тези проблеми ще дойдат от там. 

В момента статистиката в България показва, че над 50% от терапията си българите заплащат сами с пари от джоба си. Това е изключително висок процент в сравнение с другите европейски държави, каза Хасърджиев. Той поясни, че някои страни се сочат като добър пример в това отношение, като Дания, където този процент е почти незначителен и се налага пациентът да доплати не повече от 200 евро годишно за лечението си със собствени средства. Докато в България понякога тази сума не стига дори за месечно лечение. 

Друг основен проблем, който беше поставен на конференцията, е достъпът до скъпи медикаменти, които лекуват тежки заболявания, както и времето, в което пациентите чакат, за да достигнат до тях иновативните терапии.

Д-р Хасърджиев посочи като положителен фактът, че границите падат и европейските граждани пътуват, а информацията за медикаменти и лечение е навсякъде. „И българи, и румънци, и хървати всички знаем за модерните терапии и когато един пациент е тежко болен, всеки ден е от изключително значение. Затова трябва да търсим общи решения“, посочи експертът.

Български и европейски пациентски организации, които получиха широка трибуна на форума, дадоха ясен сигнал, че има проблем не само с финансирането, а и с усвояването на средствата от фондовете, с дефицит на административен капацитет, с достъпа до скъпоструващо лечение, с по-достъпната превенция и като цяло с достъпа до качествено здравеопазване.

Д-р Хасърджиев сподели, че европейските институции смятат, че България има достатъчно налични средства за здравеопазване, но проблемът е в липсата на административен капацитет, опит и по-добро сътрудничество между институциите.

Подобна позиция защити и министърът на здравеопазването Десислава Атанасова, която се съгласи с факта, че нашата страна заема последните места по процент от БВП, отделян за здраве, но в същото време у нас всяка година разходите за здравеопазване растат без реално да се отчита положителен ефект за здравния статус на населението.

Според Атанасова трябва да се направят няколко неща, за да се оцени ефективността на публичните разходи за здравеопазване. Преди всичко е необходим обстоен анализ доколко публичният ресурс се използва рационално, да се потърси начин парите да се разпределят по-ефективно към различните дейности, да се даде оценка какво качество на здравеопазването се постига и защото заболеваемостта сред населението се увеличава въпреки нарастването на парите за здраве. По думите й много повече трябва да се инвестира в доболнична помощ, профилактика и превенция, което ще рационализира общия бюджет за здравеопазване.