Защо българското мляко може да изчезне?

Дали от свръх-загриженост за добруването на българските животновъди или поради други подбуди, министерство на земеделието и храните е взело на прицел млечния бранш. От няколко месеца насам то го засипва със свръх-регулации, като ограничава свободната стопанска иницатива и спъва бизнеса, заявява Николай Вълканов, анализатор в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Ако приемем, че министър Найденов е воден единствено от възвишени подбуди да осигури пазар и по-високи изкупни цени на млекопроизводителите, то начинът, по който го прави, уверено насочва бранша към бавна, но сигурна смърт.

След като производството на млечни продукти от заместители бе ограничено административно, което най-вероятно ще доведе до консолидация в преработвателния сектор, с готвените промени в Закона за Общите организации на пазарите на земеделски продукти на ЕС се налагат нови ограничения.

Ако поправките бъдат приети, покупките на мляко от преработватели ще могат да се извършват само с писмен договор със срок от минимум шест месеца (изключение от този срок е възможно само с изричното писмено съгласие на фермера). Предвидени са задължителни реквизити в контрактите като цена, обем и честота на доставките и пр. Договорите за доставка ще трябва да се регистрират в Разплащателна агенция (за краве мляко) или в Областна дирекция „Земеделие“ (за мляко от други животни) в 14-дневен срок. За нарушение на новите правила, естествено, са предвидени глоби. Промените са съобразени с Регламент 261/2012, според който обаче те са препоръчителни, а не задължителни. Т.е. няма изрична необходимост от приемането им, уточняват от ИПИ.

При очертаващото се ограничаване на свободното договаряне и липса на сигурност дали чувствителна пазарна информацияза компаниите няма да изтече от администрацията, която я събира, логично е да си зададем въпроса няма ли преработвателите да предпочетат вносно мляко? Данни за първите три месеца на 2012 г. показват, че в поне три държави-членки на ЕС от Източна Европа изкупните цени на млякото са по-ниски от тези в България. Време е да си признаем, че млекопроизводството ни в крайна сметка не е особено конкурентоспособно, а административните мерки не са сред инструментите, които могат да го спасят, обобщава Николай Вълканов от ИПИ.