На скара в Лесковац по терлици

Ако напоследък българските туристически агенции започнаха да привлича туристи от съседните държави с традиционните празненства на народната музика, то сърбите го правят отдавна, но с изкуството си да събират на едно място видни майстори на кулинарията, които показват на туриста на какво са способни.

Така единственият по рода си празник на сръбската скара в Лесковац „Рощилиада“ вече доби такава популярност сред балканските си съседи, че благодарение на еднодневните турове, организирани от туристическите агенции, десетки хиляди българи почти „по терлици“ прескачат до Сърбия, за да опитат на място от кулинарните изкушения.

И макар че данните от окончателната статистика за посещаемостта на средището още да не са готови, до закриването на Рощилиадата в неделя стана ясно, че градът е посетен от 450 хиляди туристи при 250 хиляди души през миналата година.

Така за една седмица стохилядният сръбски град се превръща в притегателен туристически център, който наред с уханните миризми, носещи се от централната улица, привличат и с интересните музикални програми, организирани основно през летните вечери.

Идеята за организиране на едноседмично кулинарното събитие в Лесковац се заражда преди 23 години и оттогава всяка седмица в края на август майсторите на скарата от цяла Сърбия се събират в Лесковац, за да представят уменията, оценени по достойнство от посетителите.

А готвачите имат какво да покажат, защото покрай традиционните плескавици, изкусно приготвени на дървени въглища от мляно или кълцано телешко и свинско месо, десетките щандове на открито привличат публиката с печените прасенца на шиш и многобройните щандове с други месни специалитети.

Да не говорим за сергиите с местни подправки, без които прословутата „плескавица“ не би привличала ценителите от близо и далеч.

Идеята за развитието на кулинарния туризъм не е случайна, тъй като за разлика от България, която през последните 20 години почти унищожи основни подотрасли от селското стопанство като животновъдство и зеленчукопроизводство, западната ни съседка продължава да разчита на агросектора, който остава основен поминък за селските райони.

И това се вижда с просто око. През целия път от границата ни със Сърбия по 160-километровото трасе до Лесковачката котловина от двете страни на магистралите се редуват ниви, засадени с царевица или вече ожънати пшеничени. В по-хълмистите зони се синеят сливовите дръвчета и други градини, неунищожени като тези в България.

Бегъл поглед из лесковацкия пазар също подсказва, че изобилието от плодове и зеленчуци се дължи не на лъснатите вносни стоки, а на родното производство, което и като качество е по-добро от купуваното у нас, и като цени е доста под нивата, наблюдавани по българските пазари.

Заради сушата обаче местните производители тази година ще отчетат значителни загуби, които по неофициални данни ще достигнат 1 млрд. евро. На фона на българския аграрен сектор, чиито пълен размер на загубите никога не се обявява в реалния им размер, то сръбската статистика отчита бързо и точно пораженията, тъй като аграрният сектор е основното препитание за голяма част от населението в страната.

За разлика от България, където по данни на Евростат безработицата достига 12,4%, по този показател Сърбия е далеч по-зле с безработица от 25,5% при 14% преди кризата от 2008 г.

Независимо от тези плашещи данни земеделието в западната ни съседка не се е обезкървило като в България, където в редица региони на страната пустеещите земи продължават да плашат окото, а хората бягат от страната в търсене на препитание в Европа.

Извън това леко отклонение се връщаме отново в града на кулинарните фестивали Лесковац, където освен Рощилиадата местните власти поощряват развитието на туризма и с организирането на празник на виното, традиционно провеждан през октомври.

Какъв по-хубав начин да се развива икономиката на даден регион. И то без да се ползват дори средства от европейските фондове, на каквато практика българските кметове тепърва се учат.

На нас не ни остава друго, освен да видим дали и сръбските туроператори ще последват българските си колеги, така че освен към черноморските ни курорти туристите от западната ни съседка се активизират в посещенията си на българските СПА и планински курорти или просто да прескочат по терлици до някой от традиционните ни фолклорни фестивали в Гела или Панагюрище например.