Коалицията от неправителствени организации „За да остане природа в България” заведе дело в Комитета за прилагане на Орхуската конвенция на ООН поради ограничения достъп до правосъдие, свързан с невъзможността да бъдат обжалвани общи и подробни устройствени планове и разрешителни за строеж, одобрени по Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Това съобщиха от коалицията по повод редицата провалени съдебни дела, заведени от обществените организации срещу разрешителни за строеж, издадени от общините и регионалното министерство, довели до презастрояването на Черноморието и планинските курорти.
Според ЗУТ право да обжалват незаконните строежи имат само собствениците на имоти, в съседство до тези строежи.
Орхуската конвенция, приета от Икономическата комисия на ООН за Европа, изисква от всяка държава членка, каквато е и България, да гарантира чрез националните си закони, че широката общественост би следвало да участва при взимането на управленски решения, които засягат опазването на околната среда, включително чрез обжалването на актове на публичните институции, нарушаващи екологичното законодателство, посочват от коалицията.
Анализ на делата, заведени в българските административни съдилища по жалби срещу забраните за обжалване, разписани в ЗУТ, показва, че въпреки доказателствата за явни нарушения на екологичното законодателство от страна на общинските администрации съдилищата отхвърлят жалбите на гражданските организации и оставят в сила административните разрешения.
Като фрапиращ пример в това отношение се посочва приемането през 2007 г. на общия устройствен план за изграждането на ски центъра "Перелик" в Родопите, където се планираше да бъдат прокарани над 200 километра ски писти в една от най-дивите и красиви части на Родопите, част от европейската екологична мрежа Натура 2000.
Въпреки че община Смолян прие плана без екологична оценка в нарушение на националното и европейското законодателство, първоначално той беше оставен в сила от българския съд и чак след заплаха на Европейската комисия за завеждане на дело срещу България пред европейския съд планът беше отменен през 2009 г., припомниха еколози.
Подобно развитие претърпя и атакуваният в съда общ устройствен план на община Царево, предвиждащ застрояването на крайбрежието на Природен парк „Странджа“ въпреки явното нарушение на законите за биологичното разнообразие и за защитените територии.
Завеждането на съдебно дело през 2006 г. не спря обаче реализацията на изменението на проекта за ски зона Банско, довело до проверка на министъра на околната среда и водите Нона Караджова.
След като проверката установи надвишаване с над 65% на концесионната площ и незаконното изсичане на стотици декари вековни гори в Национален парк Пирин, съдът отново се позова на забраните в ЗУТ, отхвърляйки жалбите на еколозите срещу общината, която беше одобрила промяна в устройствения план на ски зоната в нарушение на концесионния договор.
Друг случай, в който липсата на достъп до правосъдие в ЗУТ отново създава грижи на екоминистерството и екологичните организации, е неуспешният опит за налагане на съдебна забрана срещу разрешителното за ползване на спорния лифт до хижа "Рилски езера" в Националния парк Рила, построен без актуална оценка за въздействието върху околната среда.
Тъй като лифтът работи в нарушение на екологичното законодателство, всяка година екоминистерството организира работни срещи, на които се обсъждат варианти за спасяването на Седемте рилски езера от замърсяване и прекомерното антропогенно натоварване в защитената територия.
Според коалицията "За да остане природа в България" липсата на граждански контрол и чувството за безнаказаност в органите на местното самоуправление са довели през годините до презастрояване, замърсяване и увреждане на природната среда.
От коалицията "За да остане природа в България" се обръщат към управляващите да приведат националното законодателство и Закона за устройство на територията в унисон с международните стандарти за достъп до правосъдие.