Цените и доходите - вечните заподозрени в предизборния дебат

Фалитът на производители означава, че се закриват работни места, което ще продължи да помпа безработицата и все повече ще ограничава потребителските разходи. А това със сигурност ще изостри битката между търговците за малкото и обеднели клиенти. Така омагьосаният кръг се затваря.

Що се отнася до налагането на таван на цените, историята много добре помни какъв е ефектът от въвеждането на подобна мярка – започва се от спад на качеството и се стига до дефицит на дадената стока на пазара.

Намаляването на акциза върху горивата в България е мисия невъзможна, защото и в момента той е под определения от ЕС минимум. За подобна стъпка се изисква одобрение от Брюксел, което надали ще получим.

Спорен е и ефектът от диференцираните ДДС ставки за стоките от първа необходимост. Преференциалната ставка означава, че държавата третира определени икономически сектори като специални и приоритетни и може да се очаква засилване на натиска и от други икономически сектори за същите привилегии. Съществува реална опасност от изкривяване на пазара и нарастване на разходите за администриране на ДДС.

Доходите

Ръстът на доходите като че ли е любимата тема за упражняване на предизборното словоблудство на българските политици, без значение на партийната им принадлежност. Естествено усилията са насочени към най-масовия електорат – пенсионерите и заетите с най-ниски доходи. Оттам и предпочитаните административни мерки за увеличение на доходите – индексиране на пенсиите, повишаване на минималната заплата и на осигурителните прагове.

Политиците обаче забравят, че с административни мерки могат да повишат само доходите в публичния сектор. Вдигането на минималната заплата не означава автоматично, че по същия начин ще бъдат индексирани заплатите в частния сектор.

Осигурителните прагове пък са предмет на анализ и от страна на Европейската комисия, която от няколко години препоръчва те да бъдат премахвани и да се стимулира внасянето на осигурителни вноски за здраве и за пенсия върху реалните доходи. Това обаче изисква и много други сериозни реформи – коренна реорганизация на здравната и пенсионната системи.

Повишаването на доходите няма как да се случи по административен път, особено във време на криза. Мерките, които трябва да предприемат управляващите, не са свързани с увеличаването на минималната заплата и осигурителните прагове, а с подобряване на бизнес средата и насърчаването на реални инвестиции, които да изведат икономиката към ръст.

Предизборният дебат започна доста по-рано от обичайното, но обещава да бъде изключително зрелищен. Най-интересните предизборни месеци тепърва предстоят и в тях не можем да очакваме реформи, които да изискват поемането на политическа отговорност.