Св. Николов: Нужен е финансов омбудсман

Крайно време е да бъде назначен финансов омбудсман, заяви на пресконференция Светлозар Николов, председател на Националната асоциация на българския бизнес. Такъв вече има в 21 страни от Европейския съюз, а в Германия са 9 човека.

Само комплекс от мерки ще реши проблемите между банки и кредитополучатели, сподели председателя на НАББ. Само една от мерките, няма да има достатъчен ефект.

Например Закон за фалита на физическите лица може да прехвърли тежестта върху коректните платци. Затова той трябва да е комбиниран с другите мерки, а именно независимо определяне на лихвите на база пазарен индекс, без значение дали е Libor, Eurobor или друг.

Към комплекса от мерки, трябва да отпадне и правото на банките да вадят изпълнителен лист срещу длъжника и да започват разпродажбите на имуществото му, записани в чл. 417, ал. 2 на ГПК, сподели Николов. В момента с такива права са държавите, общината и банките.

От асоциацията се възмутиха от решението на Комисията за защита от дискриминацията (КЗД) от 16 юли 2012 г., да остави без решение делото си по сигнал на НАББ, с което се иска обявяването за противоконституционно на правото в ГПК в полза на банките. Отказът от решение на КЗД, след близо 2 години работа, е обоснован с факта, че омбудсманът е поискал отпадане на привилегиите не само за банките, но и за държавата и общините пред Конституционния съд (КС). В този смисъл КЗД оставя решението на КС.

Според асоциацията обаче това не е правилно, защото когато е преборено условието длъжници за над 5 000 лв. да не напускат страната, е имало решения и се е работило едновременно от КС и Върховния административен съд. Също така от НАББ искат правото в ГПК да отпадне само за банките, тъй като те са обикновени търговски дружества и няма основания да са привилегировани.

Адвокат Николай Ганев от асоциацията сподели, че в обявените през миналата седмица промени в Закона за потребителския кредит (приети от Министерски съвет) няма нищо, което да защитава кредитополучателите. Според него половината промени са плод на глупост, а другата - плод на лобизъм. 

От асоциацията коментираха и предложението на БСК, а именно при вдигане на лихва по кредит, да може да се рефинансира в друга банка без такси за предсрочно погасяване.

Според тях проблемът е че има Асоциация на банките в България, тоест банките са се обединили и уговарят действията си, които са много близки и почти идентични, поради което няма конкуренция. Николов заяви, че КЗК е предала националния интерес и тази ситуация продължава, като не е открила основания за санкциониране на банките за нарушения на закона за защита на конкуренцията.

Дори кредитполучателят да има срок от 1-2 години, за да си намери друга банка, няма конкуренция, от която да се възползва и няма при кого да отиде, смята Николов.

Адвокат Ганев обаче обясни, че задълженията трябва да се плащат от длъжниците. Той обаче обърна внимание, че трябва да има регулация на колекторските фирми, които на ръба на закона изпълняват функции, които са много вредни и насилствени. Според него законодателят трябва да вкара тази дейност в нормални граници.

„Длъжникът също има права, които трябва да бъдат защитени. Кредитите не трябва да бъдат опростени, но в никакъв случай личното пространството на гражданите не трябва да се нарушава от самодейци, които граничат с мутренските фирми. Не трябва някой, изживявайки се на Господ, да твърди на бабата на клиента какво ще му се случи на внука, ако не плаща. Има законов ред за събиране и колекторските фирми не са законов ред. Ако отпадне привилегията на банките в ГПК, те ще се вразумят и няма да имат друг начин освен да седнат и да предоговарят със своите клинети“, обобщи Ганев.

„В момента има една масирана кампания за декапитализиране на малкия и средния бизнес в България в изключително големи размери, което е против самите банки и против държавата“, обобщи Николов.

Той нападна и частните съдебни изпълнители, като заяви, че около 30 от тях са милионери на гърба на българския народ, като държавата единствено е сложила таван на таксите им, но проблемите са много повече.

Всичко това оставя българина в робство, смятат от асоциацията.