Трябва да рискуваме, дори да стане голямата беля, за да вървим напред, каза проф. Стати Статев, ректор на УНСС, на конференция по повод 10 годишнината на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).
„В момента сме в ситуация на фискална, финансова стабилност, но то е като видиш болния, че не може да ходи, да му кажеш „вдигни си краката и не мърдай“, каза ректорът на УНСС.
„Ние сме толкова джобен формат икономика, че не ни трябва отрасъл или подотрасъл, а с няколко продукта да се интегрираме трайно и да разчитаме на тях. Сега е моментът да търсим решения, да си зададем въпроса „Кои са нашите предимства?“ и да се опитаме да насочим усилия, така че да има дългосрочен ефект“, смята Статев.
„Сегашната криза не е финансова, дори да е започнала като такава. Оприличава се на Голямата депресия, но прилича на 1973-1980 г., когато имаше ликвидност, но никой не инвестираше. Тогава политическият свят отесня, и с Рейгън, и с Тачър. Ситуацията е патова, пари има, но го няма това, което стана през 1980 г., когато отпуснаха регулациите на инвестиционните банки. Сега усилихме регулациите и искаме да вървим напред. Е, не става“, заяви ректорът на УНСС.
„Битува мнението, че криза е най-ниската точка на икономическия цикъл, но в криза може да сме и при високата точка. В момента имаме разсеяни кризисни явления. Подобни на третия следвоенен цикъл от 1965-1971 г., когато Европа и Япония изпадаха в рецесия, а САЩ я прескочиха благодарение на войната във Виетнам. Разсеяните кризисни явления водят до още по-голяма криза. Не просто W-криза. По-страшно е да се натрупа потенциал, ако щете като при земетресения, който да доведе до наистина световна и глобална криза“, опасява се Статев.
„Сега нямаме валутно-финансова система, не е ясно накъде отиваме, ще се връщаме ли към златен стандарт, ще има ли шанхайска система. Няма как да се урегулираме при сегашното подскачане на всички валути. Изследването на кризите, ще ни покаже, че нямаме рецепти. Всичко по света е опити на база доброто старо знахарство. В България не можем да печатаме пари и си правим финансова стабилност, но какво от това. Правим инфраструктурни проекти, движим се леко, но пием аспирин срещу гнойни бронхопневмонии“, е провокативната теза на професора.
"Само с помощи и субсидии не можем да се развиваме, предвид субсидиите на ЕС. Например, има милиарди субсидии за индианските общности в САЩ, но инфраструктурата и развитието им е слабо, а единствената индианска общност, която не получава помощи се развива. Трябва да увеличаваме инвестициите и вярвам, че в България ги има правилните хора, които да ни изведат от сегашната ситуация", сподели Сашо Дончев, изпълнителен директор на Овергаз и лектор на конференцията.