Въпреки възможностите за финансиране от европейските фондове, бизнесът и науката продължават да срещат трудности при осъщствяването на съвместни проекти. Според представители на бизнеса основната причина е в липсата на ясна регламентация, която да премахне проблема с разделението на субсидиите само за наука от тези само за бизнес.
"Известно е, че не всяко научно изследване води до откритие, но за извършването му са необходими средства, които трудно могат да се докажат пред европейските институции, ако не се стигне до патентована иновация", коментираха за Investor.bg представители на бизнеса.
Без да навлиза в детайли, проектозаконът дава само общата рамка за стимулиране на иновациите, като конкретните решения ще се взимат от Съвета по иновации към министъра на икономиката, чийто състав основно ще бъде от представители на науката, гласи проектът.
Законът дава точна дефиниция на иновацията, която по своята същност представлява „създаване или внедряване на нов или значително усъвършенстван продукт, процес или организационен метод“. Освен индустриални изследвания иновациите включват още експерименталните разработки, проучванията по техническа осъществимост на продукта, придобиването на правата върху обекти на интелектуалната и индустриалната собственост и др.
Проектът предвижда да се създаде Български фонд за иновации, който на практика ще бъде приемник на сега действащия Национален иновативен фонд. Докато старият фонд получаваше годишна бюджетна субсидия от 4-5 млн. лв., покриваща едва една трета от стойността на одобрените научни разработки, то новият фонд ще разчита и на европейско финансиране.