Друг източник на финансиране на инфраструктурни проекти би могла да бъде публично-частните партньорства. Участниците в конференцията се обединиха около мнението, че са необходими „здрави“ и качествени проекти, както и че политиците трябва да гарантират сигурност на инвеститорите.
Според представителите на италианския бизнес България не се възползва достатъчно от потенциала на публично-частното партньорство при развитието на инфраструктурата. Големите проекти, каквито са българските участъци от международните транспортни коридори, рехабилитацията на железопътната инфраструктура, изграждането на инфраструктурата за газоснабдяването, телекомуникациите и други, биха били интересни за съфинансиране от частния бизнес.
Директорът на компанията за стратегическата инфраструктура припомни, че до 2020 г. приоритетно трябва да се изградят 7 магистрали и 7 скоростни пътя. Той посочи, че всяка година ще се възлага извършването на работа за по 350-400 млн. евро.
За следващия програмен период са планирани дейности и по проектирането и изграждането на третия лот на магистрала "Струма" по протежение на Кресненското дефиле, както и по строителството на магистрала "Хемус".
По думите на Христо Алексиев тази година ще е посветена основно на подготовката на жп проектите, планирани за реализация през следващия програмен период, което ще струва около 70-80 млн. евро.
Приоритет за периода 2014-2020 г. ще е довършването на жп оста от сръбската граница през София до пристанището в Бургас и до турската граница, както и рехабилитацията на жп линията Видин-София.
Средствата обаче ще стигнат най-вероятно за ремонт на трасето от Видин до Мездра. Участъкът Мездра-София, както и този от столицата до гръцката граница, най-вероятно ще остане за програмния период след 2020 г., обясни Алексиев.
След 2020 г. вероятно ще се работи и по жп инфраструктурата от Русе до Стара Загора, чието трасе съвпада с транспортен коридор 9. В проектите влизат и жп участъка от македонската граница до София (част от транспортен коридор 8).