Бизнесът се разедини в позицията си за инвестициите на Сребърния фонд*

Работодателските организации застанаха на противоположни позиции по повод на предложените от финансовия министър Симеон Дянков промени в закона за Сребърния фонд. Синдикатите пък са против парите от фонда да се харчат за държавни ценни книжа, за да се покриват плащания по външния дълг, съобщи БНР.

По-рано днес вицепремиерът обяви, че се предвижда за тази година максималният процент на инвестиции в български ДЦК на средства от Сребърния фонд да бъде определен на 30%, като през следващите шест години постепенно ще нарасне до първоначалното предложение на МФ от 70%.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепя предложението, а Българската стопанска камара е против, стана ясно преди началото на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев заяви, че подкрепя промените в закона за Сребърния фонд, защото ще се създадат много по-добри възможности за недопускане на парите от Сребърния фонд да се изяждат от инфлацията. Според Велев всяка година има 40-50 милиона лева загуба от факта, че парите не се управляват добре.

От организацията одобряват предложението на финансовото министерство до 30 процента от активите на фонда да се инвестират в държавни ценни книжа.

България е единствената страна, в която има забрана да се инвестират средствата от Сребърния фонд на българските пазари и в местни финансови инструменти, коментира Велев. Според него това "нелепо" ограничение трябва категорично да отпадне, като средствата се инвестират в държавни ценни книжа, банкови депозити и акции.

По думите на Велев това ще допринесе за развитието на българската индустрия. Той определи предложените лимити за инвестиции от 10 процента в акции като минимални. 

Изпълнителният председател на Българската стопанска камара /БСК/ Божидар Данев коментира, че вицепремиерът Симеон Дянков като председател на Управителния съвет на фонда е виновен за ниската доходност на Сребърния фонд. Според Данев не малко средства от фонда са преведени в държавния бюджет, вместо да бъдат върнати, тоест има косвена национализация на дохода на фонда.

За три години БНБ е внесла 900 милиона лева в бюджета, като част от тези пари са на Сребърния фонд. Според Данев основният риск от намаляването на парите от фонда е понижаването на кредитния рейтинг и повишаването на лихвения процент.

Синдикатите принципно приемат предложените промени, но при определени условия. Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че трябва да се разнообрази начинът, по който се инвестират средствата от Сребърния фонд, но при условие да бъде запазена сигурността на тези средства.

Според Димитров инвестициите в държавни ценни книжа трябва да бъдат ограничени до 30-40 процента, максимум до 50 процента, при условие че тези средства останат в българската икономика. Това означава с тях да не се плащат никакви външни дългове и задължения, каза Димитров. По думите му ценните книжа са едни от най-сигурните инструменти за инвестиции, тяхната доходност е по-голяма, отколкото депозирането им в БНБ. 

За плащанията на външния дълг България трябва непременно да излезе на външните пазари, като това стане максимално бързо, отбеляза президентът на КНСБ.

От синдиката биха подкрепили промените в закона за Сребърния фонд, ако парите от него се инвестират в мерки за преодоляване на младежката безработица например.

В коментар по темата президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев каза пред журналисти, че е притеснен от настъпилата суматоха около Сребърния фонд и от това, че вицепремиерът Симеон Дянков постоянно променя позицията си. Според Тренчев на министъра на финансите са му нужни пари, което е и основната причина за предложенията за промени в закона за фонда. 

Сред условията на КНСБ за подкрепа на промените в закона за фонда е имитирането на специални държавни ценни книжа, които да могат да придобиват само Сребърния фонд и частните пенсионни фондове.

От КНСБ са получили съгласие да се удължи с поне десет години крайният срок, след който да могат да се използват парите от фонда, каза Димитров. Той коментира, че така инвестициите от фонда ще бъдат с по-голяма доходност. По досегашния закон средствата във фонда могат да се използват до 2018 г.

От КНСБ са поискали гаранции правителството да изпълни една от антикризисните мерки, а именно да потърси решение на проблема с външния дълг. По този повод вицепремиерът Симеон Дянков е обещал парите от Сребърния фонд да не бъдат използвани за погасяване на външния дълг на страната. 

* Актуализирано към 15.30 часа