Проблемът е в това, че поради ниския стандарт преди приемането на България в ЕС българските субсидии ще остават доста под европейските дори през 2016 г., когато би трябвало да достигнат най-високото си ниво. Дори тогава нашите производители ще взимат 55% от стойността на директните плащания, получавани от фермерите в старите страни-членки.
Хората от сектора са категорични, че основният проблем са не толкова ниските субсидии, колкото невъзможността на държавните институции да прилагат адекватни политики, които да насърчават производството и да тушират диспропорциите, довели до дефицити на традиционни селскостопански продукти.
„Ако през последните години българското зърнопроизводство реализира големи печалби, то това почти изцяло се дължи на нарастващото потребление на зърнени и технически култури в световен мащаб, довели до покачването на борсовите цени. Благодарение на износа секторът дръпна напред и продължава да се развива“, обясни още Ангел Вукадинов.
Бизнесът отдавна не разчита и на субсидиите от програмата за селските райони, защото разполага със собствени средства за инвестиции в техника.
По данни на вносителите на техника само през миналата година в странта са внесени комбайни, трактори и друга техника за 300 млн. лв., които не са платени от европейските фондове, защото средствата бяха изчерпани още преди две години, припомни Вукадинов.
Представителите на бизнеса са категорични, че ако политиката в аграрния сектор не бъде променена с въвеждане на правилните регулации, страната ни не само че няма да усвои договорените европейски субсидии за периода 2007-2014 г., но трудно ще се подготви и за следващия програмен период, в който най-много средства ще се предоставят за екологични практики и биоземеделие.
Въпреки декларациите на правителството колко печеливш отрасъл е селското стопанство, статистиката сочи, че темпът на растеж през миналата година е бил само 1%, докато при добивната индустрия той надхвърля 6%.