В резултат на това България е една от малкото европейски държави, която продължава да развива само един подсектор от селското стопанство, каквото е зърнопроизводството, докато така наречените екстензивни производства като отглеждането на плодове и зеленчуци или животновъдството например, бяха оставени изцяло на произвола на съдбата.
Нито едно правителство досега не намери нужните икономически лостове да предотврати или поне да ограничи нелегалния внос на субсидираната земеделска продукция от съседните държави, в резултат на което от износител на плодове и зеленчуци България се превърна във вносител.
"Без да критикувам колегите от зърнопроизводството, които наистина бяха подпомогнати от европейските субсидии, зеленчукопроизводителите са напълно онеправдани, защото ако при първите директните плащания заемат 25% от себестойността на продукцията, то при вторите този дял се движи между един и два процента", коментира пред Investor.bg Мариана Милтенова, организационен секретар на Съюза на градинарите в България.
Това мнение се подкрепя и от зърнопроизводителите, които обясниха, че през последните години немалка част от зеленчукопроизводителите са се преориентирали към отглеждането на зърнени или технически култури, именно заради продължаващите аномалии на пазара, довели до срива в цените.
Лостовете, които поддържат икономическия интерес към сектора
При определянето на субсидиите за всяка държава-членка освен разходите за производство на единица продукция Европейската комисия взема предвид и размерът на рентата, която арендаторите дават на собствениците за ползването на земеделската земя.
Ако средните наеми за декар ползвана земя в останалите европейски държави е 30 евро на декар, то в България рентата се движи между 25 и 30 лева, което означава, че нашите фермери плащат три пъти по-нисък наем от европейските.
Поради ниските субсидии обаче, ние даваме цялата си субсидия за дължимата рента на собствениците на земята, докато на колегите от ЕС им остава от тази субсидия, коментира Ангел Вукадинов.