Нито едно преработвателно предприятие в страната не произвежда кашкавал по българския държавен стандарт (БДС) и само пет са производителите с одобрена документация за сирене по БДС, защото старият стандарт се оказа неприложим и дори отстъпва пред използваните от компаниите нови стандарти.
Това съобщи за Investor.bg представителят на асоциацията на млекопреработвателите Симеон Присадашки по повод липсата на интерес от бизнеса към прилагането на старите държавни стандарти, кампанийно популяризирани от министерството на земеделието през миналата година.
Връщането към българския държавен стандарт за хляба, лютеницата, месните и млечни продукти беше наложено от министъра на земеделието Мирослав Найденов и ръководството на агенцията по храните като контрамярка срещу широкото разпространение на сирене и кашкавал, в които масово се влагаха растителни вместо млечни суровини, или на колбасите със соя вместо месо.
Вместо да засили контрола върху нерегламентираното влагане на палмово масло, соя или консерванти в продуктите, администрацията предпочете да прехвърли отговорността за качеството на храните върху бизнеса, който отново направи огромни разходи, за да наложи старите стандарти. Предприемачите бързо се убедиха на свой гръб, че поредната чиновническа инициатива не работи нито в тяхна полза, нито в полза на потребителите.
„Въвеждането на БДС за кашкавала се оказа напълно безсмислено. Първо, защото новите стандарти, по които произвеждаме са по-добри заради по-ниското съдържание на сол и киселинност и второ, защото процедурите за одобрението на БДС отнемат близо половин година, което напълно отказва колегите да минават по този път“, обясни още Симеон Присадашки.
Пет млекопропреработвателни компании все пак са успели да преминат през бюрократичните процедури, за да получат одобрение на старото БДС при сиренето, но целта е била да използват този стандарт при износа зад граница, където бизнесът може да разшири пазарите си с традиционните български продукти, поясниха хора от бранша.
Провалът с новите стари стандарти лъсна още през миналата година при месопреработвателите, които започнаха да се оплакват от липса на продажби на колбасите с логото „Стара планина“ заради по-високата им цена.
Асоциацията на месопреработвателите успя да получи единно одобрение от държавните институции на стоките по БДС, етикетирани с общото лого „Стара планина“, което отне на браншовата асоциация няколко месеца. Месните продукти нормално бяха оскъпени заради факта, че не съдържат соя и други евтини съставки.
Опитите на администрацията чрез стандартите да задължи бизнеса да предлага на пазара само качествена продукция, продължават да гравитират около популизма, защото не дисциплинират тези, които не ги спазват, коментират предприемачи.
Заради ниската си покупателна способност основната част от потребителите продължават да купуват сирене, произведено от палмово масло и сухо мляко вместо от прясна суровина. Неотдавна земеделският министър обяви, че ще предложи със законодателни промени производителите на сирене от палмово масло да не поставят етикета „млечен продукт“ върху стоката, защото по този начин подвеждат потребителя.
От своя страна бизнесът определи поредната административна регулация като нова тежест за производителите, които в условията на криза трудно издържат на продължаващия спад в потреблението на храни и на нарастващото поскъпване на горивата. Хората от бранша са в пълно неведение по какъв начин да именуват продуктите си и какво ще им струва това, ако трябва отново да ги преетикетират.