Преглед на печата за 20 февруари

Съдът: Премиите на чиновниците не могат да бъдат секретни

в. "Сега"

Разкриването на премиите на служителите в държавната администрация и критериите за тяхното разпределение не са лични данни и дори поименно да бъдат изискани, трябва да бъдат дадени, защото са от обществен интерес.

Такъв е смисълът на съдебното решение на Софийския административен съд, произнесено по жалба на в. "Сега" срещу отказ на социалното министерство от миналата година да предостави информация за раздаденото допълнително стимулиране на служителите във ведомството, включително на членовете на политическия кабинет, както и да обясни кой за каква работа е бил стимулиран и на какъв принцип са разпределени премиите.

Въпреки решението на магистратите, ведомството на Тотю Младенов и много други продължават да отказват да предоставят такава информация - за последно миналата седмица по искане на СДС.

М.г. от ведомството отказаха да отговорят как конкретно се разпределят допълнителните стимули във ведомството. Само уточниха, че за 2011 г. за 8182 щатни служители на министерството и другите агенции и служби на подчинение на социалния министър са предвидени 1 517 432 лв. Към тези общи отговори беше записано, че повече информация не може да бъде дадена, тъй като засяга "лични данни".

Купуването на стаж вече е почти невъзможно

в. „Сега“

Четири пъти по-малко българи са успели да си купят недостигащ стаж за пенсия до 5 години през 2011 г., след като ГЕРБ отмени възможността той да се плаща разсрочено. Това става ясно от справка на НОИ, изготвена за в. "Сега".

Данните обясняват и защо напливът от кандидат-пенсионери в края на 2011 г. беше по-малък, отколкото при реформите от 2010 г., въпреки изненадващото вдигане на пенсионната възраст.

През 2011 г. едва 3046 души са успели да съберат пари, за да си купят недостигащ стаж накуп, докато година по-рано, когато можеше да се плаща разсрочено, от тази опция са се възползвали 11 424 души.

Цената на месец стаж е равна на осигуровката за фонд "Пенсии" върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Така месечната сума беше 67.20 лв. през 2010 г., а през 2011 г. заради повишението на пенсионната вноска стана 74.76 лв.

2 млн. лв. за диги трябват само в един столичен район

в. „Сега“

Около 2 млн. лв. ще са необходими за изграждането на втора дига на софийската р. Лесновска в район "Кремиковци". Това стана ясно при инспекцията на кмета Йорданка Фандъкова на водоемите в района. Общинският фонд за бедствия обаче разполага с едва 600 000 лв., затова надеждата е комисията за защита при бедствия и аварии да предостави средствата.

Положението в района е тежко, има 10 много критични участъка. "Имаме критични участъци и в Челопечене. В момента специалисти разработват модел къде да изградим малка дига от 500 м, която може би ще реши проблема", обясни кметът на района Ивайло Панев.

Този участък не е чистен, а за него отговаря "Напоителни системи". През 2005 г. 2/3 от района бяха сериозно наводнени, а около 500 къщи - залети с вода. Вчера жителите на село Долни Богров участваха като доброволци в укрепването на коритото на р. Лесновска.

От 500 проверени язовира в страната потенциално опасни са 14, а в 6 има минимален обем вода. Това каза пред БНР изпълнителният директор на НЕК Михаил Андонов. Той съобщи още, че в 18 области проверките на "Язовири и каскади" са приключили. Като най-проблемни Андонов определи язовир "Гостилица" в област Монтана и язовир "Росина" край Търговище.

1/3 от българите биха работили без трудов договор

в. „Сега“

Притиснати от кризата българите все по-често са склонни да правят компромис с парите, които получават или с правата си на работното място. Това е изводът от проучване на Асоциацията на индустриалния капитал за неформалната икономика през 2010 г.

Данните показват, че близо 30 на сто от анкетираните работници и служители декларират готовност да работят без трудов договор, толкова са и хората, които са съгласни да бъдат социално и здравно осигурявани върху по-ниски суми от реално получаваните.

"Приблизително една пета от запитаните пък не държат на касовите бележки или на друг вид финансови документи", каза главният секретар на асоциацията Милена Ангелова. Проучване в 11 бранша пък показало, че най-сериозна е ситуацията в сферата на здравеопазването, туризма и строителството.

В МЗ още вярват, че парамедици ще има след 3 г.

в. „Сега“

Здравното министерство продължава да очаква, че след 3 години у нас ще се появят първите парамедици, които ще работят в "Бърза помощ". "Определеният срок от 3 години е напълно реалистичен за подготовка", отговориха от МЗ на въпрос на "Сега".

Миналия май министър Стефан Константинов представи концепция за развитието на спешната помощ, която предвижда в "Бърза помощ" да работят основно парамедици, а не лекари, както сега. Така, според него, ще се реши основният проблем на системата - недостигът на кадри. Тогава министърът обяви, че очаква първите нови кадри да се появят след 3 г.

МЗ предвижда да има два вида парамедици - такива, които ще се обучават 1 година, ще са предимно шофьори и ще оказват само първа помощ. Останалите ще имат по-висока квалификация, която ще придобиват за 2 години. 

Валери Димитров: По-смисленият дебат е за резултата от публичните услуги

„Капитал Daily“

Не става дума за бонусите, много по-сериозна е темата за ефективността на работещите в публичния сектор. Като цяло мнението ми е, че заплатите в публичния сектор в България са ниски и това е заради популярното убеждение, че чиновниците трябва да получават малко. А всъщност въпросът е, че те получават малко, защото са много

Аз мисля, че по принцип публичната администрация е раздута, т.е. в държавните и в публичните институции трябва да работят по-малко на брой, но висококачествени и високо мотивирани професионалисти с добри възнаграждения.

Не смятам, че публичният сектор е място, на което трябва да се води борба с безработицата, тоест да назначаваш голям брой лошо платени чиновници. Това е сигурен начин да компрометираш публичните функции и да насърчиш корупцията.

Затова мисля, че по-смисленият дебат е да се види какъв е резултатът от услугите, които институциите в публичния сектор предоставят на обществото. Публичните средства по принцип  се изразходват по-рядко в нарушение на закона, но много по-често неефективно, неефикасно и неикономично.

Перат дрога в язовирите

в. „Стандарт“

Освен за поливане язовирите стават и за пране на пари от дрога. По тази схема е работил арестуваният наскоро наркобос Стефан Бонев-Сако. Това твърдят участници в разследването на бандата на ромския тартор.

Първоначално Бонев въртял строителни фирми, но след като кризата ударила този бизнес, той се прехвърлил към наемането на язовири. Сако е правел това чрез фирмата си "Самекс комерс".

През януари 2011 г. тя започнала с размах да търгува с риба. Както Косьо Самоковеца твърдеше, че се е замогнал от картофи, така Сако обяснявал пред данъчните, че печели от шарани, коментират полицаи. Чрез други свои фирми Бонев играел и в търгове за обществени поръчки, чрез които вероятно също е легализирал доходите от наркотрафика.

Почивката по-евтина с уникален маршрут

в. „Стандарт“

Най-евтина е ваканцията, ако сами си изберете маршрута, дестинацията и хотела вместо да разчитате на готовите пакети, които предлагат туроператорите. Въпреки че фирмите успяват да смъкнат цените на ваканциите, когато договарят по-голям брой почивки, вече е най-изгодно да си индивидуален турист.

За новата тенденция в цените съобщи Стела Филипова от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции. За изненада на мнозина, ако планирате при добър туроператор ваканцията си, знаете къде искате да отидете и какво да преживеете, почивката може да бъде много по-щадяща джоба.

Цената пада с 10-20% според дестинацията, ако ваканцията се планира от специалисти, съгласиха се и други туроператори

Пишат правила за лихвите

в. „Стандарт“

Промени в регулациите за потребителските заеми подготвя министерството на икономиката. Имахме разговори с банките и те се съгласиха при формиране на лихвите на потребителските кредити да отпадне компонентата "други разходи".

Това заяви по Би Ти Ви министърът на икономиката Трайчо Трайков. Според него именно с тази формулировка най-често лихвите по кредитите се променяли във вреда на получателя, в хода на неговото изплащане.

Министърът е категоричен, че държавата не може да уеднакви лихвите на банките, но може да определи начина на формирането им

Ревизоро: Проверката на Танов е неуспял преврат на Цветанов

в. „Новинар“

Проверката на шефа на митниците Ваньо Танов е подготвяна месеци наред, това е неуспял преврат, защото няма да успеят да го преместят, неутрализират. Това заяви Емил Димитров-Ревизоро в предаването "На четири очи" по Нова телевизия. Според него атаката идва от вътрешния министър Цветан Цветанов, а целта е митниците да бъдат подчинени на силовото министерство.

Според Ревизоро други пострадали от битката за митниците са депутатът Лъчезар Иванов и шефката на правната комисия в парламента Искра Фидосова. "Те бяха в голяма степен пресирани и неутрализирани", твърди той.

Лъчезар Иванов е това, което е Румен Овчаров в БСП - ръководи организацията в София, респективно половин България, коментира Емил Димитров-Ревизоро. Според него депутатът е бил неутрализиран, за да може друг да пише листите за народни представители. Другата причина за неутрализирането на Лъчезар Иванов била, че като личен лекар на премиера Бойко Борисов има пряк достъп до него, а това не се харесало на Цветанов.

Кунева с четири въпроса към правителството

в. „Новинар“

Председателят на сдружение "България на гражданите" Меглена Кунева отправи четири въпроса към правителството за перспективите пред малките и средни предприятия. Тя подчерта, че именно те са гръбнакът на икономиката и основен източни на растеж и работни места, но въпреки това страдат най-много от тежестта на прекомерната бюрокрация и поемат най-големите негативи от кризата.

Само през януари безработните са се увеличили с 50 000 души, а безработицата през тази година се очаква да е рекордна, подчерта тя.

Кунева настоява за отговор на въпроса дали правителството ще намали административната тежест върху малките и средни предприятия с 25 процента, както е заложено в приетата от Европейската комисия през 2006 г. програма за действие. Целта беше растежът на БВП на Европейския съюз да се повиши с 1,5 процента.