Ако преди 2010 г. делът на инвестициите, направени в икономиката от държавата и бизнеса, са били две към едно в полза на обществения сектор, то през последните две години това съотношение вече е изравнено, което е показател за сериозна инвестиционна активност от страна на частния сектор.
Това съобщи Анелия Дамянова от Центъра за икономическо развитие при представянето на анализа за конкурентоспособността на българската икономка през първите пет години от присъединяването на България в Европейския съюз.
Членството на България в Евросъюза се посочва от експертите като важен фактор за подобряване на конкурентоспособността на икономиката, но въпреки поддържаните добри макроикономически показатели конкурентните недостатъци на страната са повече от предимствата.
Сред 11-те недостатъци, които пречат за повишаването на конкурентоспособността на икономиката, експертите посочват продължаващата ниска производителност, неефективната държавна администрация, бюрократичните пречки, влошеното качество на човешките ресурси, неподобрената инфраструктура, затрудненият достъп до финансиране, съчетан с подценяване на извънбанковите форми за кредитиране на бизнеса и др.
При изследването на конкурентоспособността икономистите са ползвали методологията на Световния икономически форум, използваща 12 фактора, по които се определят три степени на развитие на държавите.
Докато останалите държави от Евросъюза са в най-висшето си ниво на развитие, оценено със зрялост на бизнеса и иновативен потенциал, то България и Румъния са единствените, които са на втория етап на развитие и все още работят за постигане на ефективност на икономиките си, се посочва в анализа.
Като изследват основните причини, поставили икономиката ни на дъното на различни световни класации, икономистите дават различни препоръки за развитието на инфраструктурата, институциите и иновациите, добили популярност като трите И-та за повишаване на конкурентността на икономиката.
Анализът на института би могъл да бъде ценно помагало за администрацията при изработването на бъдещите програми, свързани с развитието на България в периода от 2014 до 2020 г., посочиха експерти.
Министърът по управление на еврофондовете Томислав Дончев обясни, че до средата на 2013 г. кабинетът ще бъде готов със стратегическия документ „България 2020“ и с предложенията за бъдещите оперативни програми, по които страната ще усвоява еврофондовете през втория програмен период.
Със сигурност оперативните програми отново ще бъдат насочени за развитието на отделни сектори от икономиката, както се прилагаха досега, а регионалният принцип няма да е така широко застъпен, както се очаква да бъде развит в останалите държави от Европейския съюз.
Томислав Дончев поясни, че на този етап е отпаднала идеята за създаване на мегаагенция, която да поеме управлението на еврофондовете, каквото предложение той направи преди година.
Дончев обясни, че общото разпределение на средствата по кохезионната политика на ЕС след 2014 г. е фиксирано, като за страната 30% от средствата ще бъдат насочени за тежката инфраструктура, а 25% са от Европейския социален фонд и са за професионални обучения и за обучения на администрацията, където на този етап страната ни изпитва големи проблеми.
Останалите 45% ще се отпуснат от Европейския фонд за регионално развитие, като 22% от тези средства ще бъдат за постигане на нисковъглеродна икономика, за малки и средни предприятия и за научно-развойна дейност.